F-16 е чудесен, но не съвсем
Дебатът за способностите на известния американски изтребител се местят на по-високо равнище от обсъжданията в България за корупционния характер на поръчката и реализацията на договора с производителя. Сега въпросът е дали изобщо става за реалната война, разпалена в източната част на пожертваната Източна Европа.
Откакто Русия започна операцията си в Украйна преди почти година, въпросите дали, кога и как да бъдат снабдени украинските военновъздушни сили (UkrAF) със западна изтребителна авиация са предмет на ожесточен дебат. Президентът Зеленски отправи многократни и пламенни призиви по-специално за произведените в Америка F-16, както и лидерите и пилотите на UkrAF.
Русия разполага с гъста и изключително смъртоносна мрежа от наземни ракетни системи земя-въздух
Значително мнозинство от управляващите в Европа и Съединените щати искат да видят Украйна победоносна и в мир при свои условия възможно най-скоро. Ето защо е естествено мнозина да се чудят защо отнема толкова време на западните страни да дадат на украинските пилоти „страхотните бойни самолети“, използвани от Съединените щати и техните съюзници за такъв ефект в този опустошителен конфликт след края на Студената война. В края на краищата за западните военни е проста истината, че превъзходството във въздуха е предпоставка за успех на бойното поле. Последните съобщения на нидерландското и полското* правителства намекнаха, че може да прехвърлят многофункционалните изтребители F-16 Viper на UkrAF, но висши лидери в Съединените щати, Обединеното кралство и Германия заявиха, че засега няма да го направят. Има няколко вероятни причини за тази резервираност.
На първо място е проблемът с гъстата и изключително смъртоносна руска мрежа от наземни ракетни системи земя-въздух (SAM). Небето над фронтовите линии в Украйна е покрито с множество нива заплахи за противовъздушна отбрана от големи системи с голям обсег на действие като прословутата SA-21 „Триумф“ (известна в Русия като S-400) до по-многобройни и мобилни системи със среден обсег ЗРК като SA-17 „Бук“ и SA-15 „Tor“ с малък обсег. В допълнение, Русия е разположила и екзотични сензори за голям обсег като 48Я6-К1 „Подлет“ за всички височини, които могат допълнително да увеличат разстоянията зад фронтовите линии, на които могат да стрелят руските ЗРК с по-голям обсег като С-400 за сваляне на украинските самолети и хеликоптери.
САЩ са доставили значителен брой високоскоростни противорадиолокационни ракети AGM-88 (HARM) на UkrAF и те са гениално интегрирани в съществуващите украински изтребители Миг-29 и Су-27, произведени в СССР. Противорадиолокационните ракети като HARM (и руските Kh-31P, които бяха изстреляни в големи количества срещу украински SAM по време на войната) откриват и се насочват към радарните емисии от вражеските SAM, когато бъдат изстреляни. Въпреки това, ако екипажът на SAM засече изстрелването на ракетата, те обикновено могат да избегнат удара, като превключат радара си в пасивен режим, така че да спре да излъчва енергия, която ракетата може да открие. Руските (и повечето украински) ЗРК също са мобилни и така ще преместят позицията си, ако бъдат обстреляни, в допълнение към спирането на техните радарни емисии. Резултатът е, че въпреки многото изстреляни противорадиолокационни ракети от двете страни, сравнително малко са действително постигнали директни удари по системите за ЗРК. Те могат да принудят операторите на SAM да спрат да предават с техните радари и да се преместят временно, и така да имат потискащ ефект, когато се използват, но HARM не се е доближил до премахването на заплахата от противовъздушната отбрана на Русия срещу украинските самолети.
Това има значение, защото всеки западен самолет, който вероятно може да бъде доставен на Украйна, ще бъде изправен пред същата голяма заплаха от руските ЗРК. Дори пълната въздушна мощ на НАТО ще изисква сериозна мащабна кампания за влошаване на интегрираните системи за противовъздушна отбрана на Русия и ще понесе загуби при това. Подобно потискане и унищожаване на противовъздушната отбрана на противника изисква стотици бойни самолети с много сложно планиране на мисията, въоръжение, танкери за зареждане с гориво във въздуха, усъвършенствани самолети за наблюдение и разузнаване, както и специализирано обучение и практика, за да бъде жизнеспособно. Сравнително малкият брой западни самолети, които Украйна вероятно ще получи и ще може да работи устойчиво в някакъв момент през следващата година или нещо такова, няма да се доближи до изискваното ниво на способности.
Вместо това, западни изтребители като американските F-16 и F-18 или шведските Gripen ще трябва да летят на много ниски височини в украинска служба, когато са в рамките на десетки километри от фронтовата линия, за да се намали ефективният обхват, при който могат да бъдат открити и проследени от руски наземни ЗРК радари. Неравен терен като хълмове и речни долини и дори извивката на земята позволява на пилотите да „маскират терена“, като поставят твърда земя между тях и вражеските наземни радари на по-големи разстояния. Въпреки това, в предимно равнинния терен на източна и южна Украйна има ограничение за това колко ефективно може да бъде маскирането на терена и във всеки случай летенето на много ниски височини би намалило сериозно ефективността на бойните самолети в много ключови мисии.
На Запад ние разчитаме в голяма степен на многоцелеви бойни самолети като F-16, Typhoon и Rafale, за да осигурим отзивчива и прецизна огнева мощ в подкрепа на войските в кампании за борба с бунтовници и за намеса от 1990 г. насам. Въпреки това, тази форма на задълбочена тяхна поддръжка изисква изтребителите да летят над около 15 000 фута, извън обхвата на противовъздушния огън и ракетите от преносими ЗРК, изстрелвани от рамото. Освен това изтребителите използват капсули за насочване с мощни камери, за да намерят, идентифицират и след това да обозначат цели за управляемите бомби и ракети. Това не е възможно в обсега на вражеските системи за ЗРК, тъй като изтребители, обикалящи над фронтовите линии на средна височина, биха били бързо свалени. На много ниски височини пилотите разполагат с изключително кратък период от време, само секунди, действително да видят потенциални цели, поради плоския ъгъл, под който се приближават с високата скорост и маневрите за избягване, необходими за намаляване на рисковете от стрелба с ПЗРК. Следователно използването на капсули за наблюдение и точното доставяне на лазерно насочвани бомби или ракети за поразяване на движещи се цели на бойното поле е изключително предизвикателство. Могат да се използват бомби с GPS-насочване или ракети за противопоставяне, но те обикновено могат да поразяват само фиксирани цели и точните координати трябва да бъдат известни, преди да бъде пуснато оръжие.
Следователно е малко вероятно украинските пилоти да могат да осигурят значителна въздушна подкрепа на украинските войски в битките, които ще определят войната тази година, дори ако получат западни изтребители. Вместо това са необходими западни самолети, за да осигурят решаващо подобрение на способността на украинските пилоти да ангажират руски самолети и крилати ракети в ролята въздух-въздух. Срещу крилати ракети западните изтребители биха могли да действат, както вече правят МиГ-29 и Су-27, на средно ниво в по-безопасни зони на украинското въздушно пространство далеч от фронтовата линия.
Срещу руските изтребители и наземни щурмови самолети, западните изтребители, управлявани от украински пилоти, вероятно все още ще трябва да останат на ниски височини, за да избегнат да бъдат ангажирани от далекобойни системи С-400 SAM. Въпреки това, ако са оборудвани с ракети като най-новите американски варианти AIM-120C/D AMRAAM или европейската ракета Meteor, западните изтребители биха могли много по-достоверно да заплашват и по този начин да изтласкат руските самолети от фронтовите линии. Тъй като украинските зенитно-ракетни системи продължават да понасят бавни, но постоянни загуби и рискуват да останат без съветски и руски ракети, които да използват като боеприпаси, осигуряването на западни изтребители ще стане от решаващо значение за предотвратяване на възвръщането на способността на руските военновъздушни сили да бомбардират украинските сили ефективно.
Каквито и западни изтребители да бъдат доставени в крайна сметка, ще бъде важна логистична и тренировъчна задача за създаване на наземна поддържаща инфраструктура и персонал за управление на сложни съвременни самолети под обстрел от руски ракети. Западните изпълнители несъмнено ще са необходими в началото, за да помогнат при насочването и обучението на украинските поддържащи екипи, а всички доставени изтребители ще бъдат приоритетни цели за руски ракетни атаки срещу техните бази, така че ще трябва да се местят редовно. Това налага значителна степен на политически риск. Преобучението на пилоти, които вече са квалифицирани за украински изтребители, обаче е по-малко предизвикателство, тъй като западните самолети всъщност са значително по-лесни за управление от съветските им еквиваленти, въпреки че са по-сложни за работа като оръжейни системи.
Ескалацията също се преувеличава като безпокойство, тъй като поради заплахата от руските ЗРК, западните изтребители биха били почти чисто отбранителни оръжия в украински ръце, освен ако умишлено не бъдат снабдени с крилати ракети с голям обсег.
Може би най-голямото предизвикателство обаче са алтернативните разходи. Капацитетът на западната логистика и военен персонал далеч не е безкраен и затова опасността от започване на доставки на западни самолети сега е, че хората, ресурсите и поддържащата инфраструктура, необходими за работата му, ще бъдат отклонени от задачи за поддръжка, които са по-спешни – най-вече осигуряване на западни танкове, бронирани превозни средства, боеприпаси и наземно оборудване за противовъздушна отбрана в мащаб за предстоящите големи наземни битки.
В крайна сметка нито руската, нито украинската армия са предназначени да разчитат на въздушна подкрепа, както силите на НАТО. Вместо това те са изградени предимно с артилерия и бронирани сухопътни сили. Украинските военновъздушни сили несъмнено се нуждаят от западни изтребители, за да подобрят способностите си за противовъздушна отбрана и да им дадат повече опции за удари, за да допълнят наземните способности, каквито дава HIMARS. Въпросът обаче е дали ресурсите, необходими за тази работа, са по-добре да бъдат използвани другаде засега, като се има предвид, че западните бойци няма да оформят значително превъзходство в сухопътните битки през следващите месеци.
*Поляците, в лицето на Моравецки и Дуда, вече уточниха, че са изпълнени със съмнения, оправдавайки се със собствената си нужда от самолетите в хангарите.
Източник: SpectatorUK
