Бедност за изкореняване – зло за гонене
Защо базовият доход е нужен на България още сега? Можем ли да избегнем повишаване на данъчното бреме? Можем ли да оцелеем в Еврозоната?
Бедността в България е продиктувана от няколко предпоставки без да забравяме факта, че и тук, както навсякъде по света, тя е човешко изобретение, а не даденост. От една страна са отворената икономика и глобалната конкуренция, която поставя българските предприятия в състезание по цени с азиатските предприятия за промишлени стоки с ниска добавена стойност, а те плащат в пъти по-малко за труд за единица продукция. От друга страна, в азиатските икономики държавната помощ, в това число по експорта е обичайна практика, а в България и ЕС е обект на разрешителен режим от страна на ЕК.
Също така, в ЕС и в България се провеждат климатични и търговски политики, които повишиха значително цената на ресурсите и енергията. Налице са и регулации по отношение условията и заплащането на труда, които повишават себестойността на продукцията на българските предприятия. Социалните ни системи все още се опитват да се издържат чрез задължително осигуряване, което заедно с данъците върху доходите на физическите лица покачва тежестта за работодателя с коефициент над 1.5 спрямо чистото възнаграждение, което получава масовият работник с доход по-малък или равен на максималния осигурителен доход.
Това заедно с инфлацията задълбочава бедността в България и от друга страна създава стимули за работодателите за икономии по отношение заплащането на труда чрез плащане на по-ниски заплати и съкращаване на работни места, в това число за сметка внедряване на нови технологии и изкуствен интелект. А въпросните технологии са вече тук. Още през 2020 година по време на масовото прекъсване на производството във връзка с мерките против разпространение на Ковид-19 в Китай, се установява, че около 40% от работните места са излишни. Прогнозите за 2030 година са за около 85% отпаднали спрямо сега работни места.
В България това не е толкова видимо, защото голяма част от българските предприятия все още работят по стари технологии, но това пък прави нашите продукти по-скъпи и губим конкурентната война с азиатските производители, предлагащи експортни цени до 40% по-ниски от нашите, дори когато ние не печелим нищо, а това е крайно демотивиращо за всеки инвеститор в България. При всичко това, ръстовете на българския БВП при катастрофалното намаляване на населението, показват, че една част от технологиите вече се прилагат и у нас, а процесите само ще се задълбочават.
Установеното положение показва, че ни е нужна значителна промяна на социално-икономическата политика, за да изкореним бедността, да преодолеем демографската катастрофа и да възвърнем конкурентоспособността на българските предприятия. Нужно е незабавно и комплексно действие. Бедността и демографската катастрофа могат да бъдат преодолени само с бюджетни мерки, конкурентоспособността на българските предприятия може да се постигне с премахване на задължителните осигуровки, връщане на паричния суверенитет над българския лев (дори в рамките на ERMII), евтин или безлихвен кредит в лева за иновации и развитие по програми на БНБ, премахване на всички ограничения за достъп до работна сила от трети страни с българско население и самосъзнание, пълно бюджетно финансиране на здравеопазването и образованието до 12 клас, а за висшето образование с държавни кредити по примера на водещите страни. Всичко това неизбежно означава повишаване на преразпределителната функция на бюджета и повишаване на държавните разходи като процент от БВП спрямо сегашното ниво.
„Алтернативата“, която постоянно ни се предлага от 33-годишния политически картел я виждаме сега – частичен или пълен отказ от изпълнение на държавни функции поради скрити дефицити или трупане на дълг в чужда валута в условията на валутен борд или при условията на членство в Еврозоната. И в единия и в другия случай вървим към неизбежна катастрофа – човешка, финансова и икономическа, както и до външно управление, на което станахме неволни свидетели след проблемите с гръцкия дълг.
Поставянето на древни български символи върху някои монети или банкноти евро няма да ни спаси от поражението, защото ЕЦБ има задачи да пази стабилността на системата, но не и на България. Освен това, криворазбраната „стабилност“ е блатото, което за България означава сигурна смърт. На нас ни е нужно ускорено догонващо развитие, а то е постижимо само чрез разумното използване на българския лев и българската данъчна система, за да изкореним бедността устойчиво и веднъж завинаги, да преодолеем демографската катастрофа и да предоставим на българските предприятия стимули и условия за глобална конкурентоспособност. Инфлацията някога ще намалее, но цените никога няма да се върнат на старите нива. Можем да градим само върху това, което вече сме постигнали, а не да се отказваме и всеки път да започваме отначало.
