Защо празнуваме Рождество Христово преди Нова година, а не след това?
Настоящите Рождественски празници не станаха изключение в дълголетния, не много приятен вътрешен обществен конфликт, за това кога точно ние българите трябва да празнуваме рождението на Спасителя според Православната ни принадлежност.
Дебатите, често замъглени от коледното виночерпене и чревоугодие, придобиват заслужена за епохата, в която живеем, геополитическа окраска, но на практика се дължат на обикновена неинформираност относно каноните в Българската автокефална църква и реалностите на светската ни власт. Не бива да пропускаме, че църковната ни независимост заслужава повече познаване, отколкото неразбиране. Нещо, което не е задължително да се приложи и върху сегашната политическа система с „представители“, тя просто трябва да бъде сменена с истинско народовластие.
Връщайки се малко назад във времето преглеждаме надеждните източници на информация относно датите на църковните ни празници, които в по-голямата си част са придобили и съответната гражданственост през десетилетията след Освобождението. Така разбираме, че най-често с времето воюват два лагера – привържениците на стария стил, т.е. на честването на християнските празници и светци според Юлианския календар, наричащи се старостилци, и хора, които поддържат тезата, че календарният въпрос не е съществен за Църквата, още по-малко повод за разногласия и разделение сред вярващите или в обществото. Още разбираме, че новият стил, сам по себе си не е повод за култ, а по-силна остава идеята, че спасението не идва от календара, както, че същият може и да не се възприеме за догмат.
Оказва се, че старостилците много често обидно наричат календара, по който днес се води Българската православна църква, Григориански (по името на папа Григорий XIII), а всъщност той е Новоюлиански*, т.е. коригиран или по-точно „изправен“ Юлиански. Двата календара нямат общ произход, а разликите помежду им са съвсем малки и в момента дори не се забелязват, което дава неформален повод за обвинения в католицизиране на БПЦ. Според изчисленията обаче през 2800 година Григорианският и Новоюлианският календар ще започнат да се различават с един ден, т.е. единият ще изпревари другия. За съжаление дотогава с настоящата ни демографска катастрофа може и да няма българи, които да го оценят.
Съвпадение всъщност има само при неподвижните празници, тъй като православният цикъл доста рядко може да се засече с католическия, поради различие в изчисленията, което не зависи от самия календар. От празнуването на Възкресение Христово се определя и тематичната насоченост на почти всички съботни, неделни, а понякога и делнични Литургии, както и четивата в тях, които също не съвпадат с католическите. Празнуването на паметта на светци и свързани с тях събития също не се припокрива, доколкото отделните църкви, както на Запад, така и на Изток, отделните поместни православни църкви имат различни традиции и почитат различни светци. Някои от древните и рано установени празници биха могли да съвпадат, като например тези, които се отнасят към апостолите и ранните мъченици на Църквата, но не винаги. Така например почитането паметта на първия християнски мъченик архидякон Стефан в момента според православните, ползващи Новоюлиянски календар, е на 27 декември, а според католиците – на 26 декември.
В исторически план Римокатолическата църква е правила опити да наложи своята власт дори със сила над православния Изток. Косвено го прави и днес с насърчаването на украинския разкол и неосъждането на езическите ритуали там. Очевидно това прави някои хора у нас свръхчувствителни, особено в опитите за духовна асимилация. Обаче приписването на вина за чужди грехове на други поколения и изобщо на всички католици, почива на неправославното учение за първородния грях в неговата римокатолическа постановка, според която вината се наследява. Аргументите, с която старостилците считат и назовават католиците като врагове (а също и еретици), всъщност е римокатолическо учение, отхвърлено от Православната църква.
В крайна сметка, неточностите на Юлиянския календар, светски създаден в чест на Юлий Цезар, са открити стотици години след въвеждането му от светите отци в полза на Църквата. Самият замисъл на църковния календар не е честването на дати, а е отбелязването на духовни събития. Така нашата Православна църква е оставила един празник в календара си да бъде отбелязван дори според стария стил – Гергьовден.
Не може да не се отбележи, че календарната реформа с Новоюлиянския календар е довела и до разделянето на някои важни духовни дати у нас. Такъв е случаят с един от най-хубавите ни празници, този на Българската писменост. Църковното честване на Светите братя е на 11 май, а светското – на 24-ти. Подобна е и участта на Деня на Народните будители с отделянето на празника на най-големия български светец, Йоан Рилски, от личностите на Българското Възраждане. Но един от най-странно определяните празници си остава Студентският, започнал на 8-ми декември като честване на патрона на Софийския университет, св. Климент Охридски.
В този смисъл е важно да се направят усилия за преодоляване на тази обществена двойственост, която все така обърква и противопоставя хората у нас. Редно е в дискусията по този въпрос да се вземат под внимание обществените, историческите и църковните гледни точки, за да се стигне до правилното политическо решение, което трайно да успокои обществеността. Самият факт, че Църквата ни е допуснала честването на св. Георги да запази своята стара дата, за да съвпада с Деня на храбростта и българската армия, доказва, че отстъпки в тази посока може и трябва да се извършат. От друга страна едно бъдещо парламентарно мнозинство от социални консерватори и граждански патриоти също може да настрои официалните празници според тяхната първоначална същност.
Източник: ПравославиеБГ
*Новоюлиански календар (изправен юлиански календар) e модификация на юлианския календар, разработена в началото на 20 век от сръбския астроном, професор по математика и небесна механика на Белградския университет Милутин Миланкович.
Особеност на новоюлианския календар е, че до 2800 година съвпада с григорианския календар.
Новоюлианският календар постепенно бива приет от различните Автокефални православни църкви. В настоящо време 11 от 15-те Автокефални православни църкви използват новоюлианския календар, като Българската православна църква е последната от посочените 11, приела този календар в летоизчислението си на 20 декември 1968 година. В тези 11 църкви новоюлианският календар се ползва за неподвижните празници (напр. Рождество Христово, Богоявление, Благовещение), докато за подвижните, като Възкресение Христово се ползва юлианският календар, поради което Великден е на една и съща дата за всички православни църкви.
Църквите, които не ползват този календар, а се придържат към юлианския, са Руската православна църква, Грузинската православна църква, Сръбската православна църква и Йерусалимската патриаршия. Църквите, приели новоюлианския календар, са както следва: през 1924 г. Константинополската патриаршия, Кипърската архиепископия, Гръцката православна църква, Румънската православна църква, Полската православна църква и Естонската православна църква (под юрисдикцията на Константинополския патриарх) през 1928г. Александрийската и Антиохийската патриаршии, през 1937 г. Албанската православна църква и през 1968 г. Българската православна църква. Често допускана грешка е да бъде споменаван Григорианския календар, като използван в коя да е от Православните църкви, тъй като посоченият календар е осъден на Константинополския църковен събор от 1583 година и забранен за използване от православните с Църковна цел.
