Отрицателно гласуване – тенденция към правило
Представяме ви едно уникално интервю по тема, касаеща една много ярка ситуация в българския политически обществен живот. А именно негласуването от отвращение, гласуването за несъществуващата партия „не подкрепям никого“ с отвращение и гласуване „за по-малкото зло“ – на практика гласуване против системата.
Интервюто е на Рослин Фулър със Сам Чанг, основател и президент на Асоциацията за отрицателно гласуване, неправителствена организация в Тайван, посветена на подобряването на демокрацията, с предложение гласоподавателите да имат възможност да гласуват „Против“ вместо „За“. Г-н Чанг е спонсорирал граждански инициативи за прилагане на тази реформа в Тайван и в Ел Серито, Калифорния, САЩ. Той също така участва в бордовете на няколко компании в Тайван. Сам Чанг получава своята MBA от The Wharton School през 1977 г. и „A.B. cum laude“ от Harvard College през 1974 г.
(със съкращения)
РФ: Здравейте Сам, известен сте като привърженик на това, което се нарича „отрицателно гласуване“. Бихте ли ни разказали малко повече за това и как стигнахте до тази идея?
СЧ: Е, все още се смятам за новак в политиката. Бях инвестиционен банкер през последната част от професионалната си кариера. Последната ми работа на пълен работен ден беше управляващ директор в Credit Suisse, базирана в Тайван.
След моето пенсиониране, мой стар приятел, който се интересуваше от придобиването на компания в Израел, ме помоли да му помогна. Пътувах до Израел няколко пъти и по време на един от непринудените разговори след вечеря, местният израелски домакин ме ангажира в разговор за системата за военен набор в Израел. По това време не знаех нищо за това и мислех, че всички в Израел, независимо дали са мъже или жени, подлежат на военна служба.
Той започна да ми разказва за това и обясни как фундаменталистките еврейски религиозни водачи накараха тогавашния израелски министър-председател Давид Бен-Гурион да се съгласи да освободи учениците в религиозните училища от набора.
Този израелски приятел спомена това, защото се смяташе за центрист, избирател от средната класа. Той твърди, че в Израел има много хора като него и че те не харесват властта, упражнявана от тази конкретна група религиозни фундаменталисти. Той каза, че „те са тези, които създават всички проблеми, те са тези, които не искат да сключат мир с палестинците, те са тези, които отиват да окупират земи, но когато започнат проблемите, техните деца не участват, не се замесват. Децата ми трябва да се бият и това не е честно.“ Той изрази известно разочарование и каза, че няма какво да се направи по въпроса, защото религиозната фундаменталистка група е доста сплотена. Те винаги получават своите пропорционални места в парламента и тъй като Израел е с многопартийна система, тази малка партия, защото те винаги са там, може да окаже непропорционално влияние върху националната политика. Така, че той просто изразяваше разочарованието на центристките избиратели като него, които въпреки че бяха многобройни, не можеха да повлияят на тези въпроси.
Преди редовно практикувах много медитация. На следващата сутрин в моята хотелска стая по време на сесията ми за медитация, тази идея просто ми хрумна. Какво ще стане, ако моят приятел може да гласува срещу кандидати или партии? Това няма ли да намали вредното им влияние и няма ли да е добре за израелско-палестинските отношения?
И това би било прекрасно за света. Така че по това време реших, че това е страхотна идея.
РФ: Само за да обясня тази идея за отрицателното гласуване по-ясно, вие предлагате всеки все така да има един глас, но да може с него да се гласува „против“ кандидат или партия, а не само „за“. Вярно ли е?
СЧ: Точно така. Това беше основната идея, защото тази опция не съществува на много места. След като се върнах в Тайпе, потърсих малко в Google и бързо открих, че някой друг вече е писал за точно същата идея.
Казах си: това не е моя работа. Не съм политолог и понеже дори не съм първият, който се замисля, това трябва да е нечия, а не моя работа. Въпреки това идеята се запази в мен за известно време. През следващите 12 месеца в Тайван говорех за това на случайни вечери или обяди с приятели и всички казваха: „О, това е страхотна идея, защо не напишете статия за това?“ Дълго време обаче не го правех, защото не съм обучен точно в тази област, а и да напиша нещо, не вярвах, че някой ще го прочете или ще го публикува. Това продължи почти година и след още един такъв непринуден разговор на следващата сутрин реших: „Добре, ще изпълня своя граждански дълг и ще се опитам да разпространя идеята“.
На следващия ден създадох социална група като поканих двама от моите съквартиранти от Харвард да се присъединят. Единият е заклет либерал, другият е заклет консерватор и нито един от тях не хареса идеята. Но все пак се съгласиха да се присъединят към групата, за да можем да поспорим.
Наивното ми мислене тогава беше: „Ако това е добра идея и съм я пуснал в мрежата. можем да поканим нашите приятели да участват, за да се разпространи.“
РФ: Ако погледнете страна като САЩ, вече има много негативни кампании. Така че, ако аз като кандидат знаех, че мога да накарам някой да гласува отрицателно за опонента ми, няма ли да бъда още по-стимулиран да се опитам да кажа на хората лоши неща за него?
СЧ: Да, мисля, че това е много добър въпрос, дали този избор ще доведе до повече негативни кампании, отколкото вече имаме. Начинът, по който бих коментирал това, е следният:
В днешно време вече виждаме, че винаги, когато има избори, сме залети с негативни кампании и смятам, че причината за това е, че системата го насърчава, за да се спечели партийна номинация. Така че има вероятност номинираните от партиите да са страстни екстремисти. И тогава, следователно, когато имате общи избори, и двете страни са склонни просто да хвърлят мръсотия срещу другата страна, вместо да говорят за политики, и го правят, защото са налице всички стимули да го направят. Имате основната си подкрепа и всичко, което се опитвате да направите тогава, е да намалите подкрепата на другия човек, като хвърлите негативни кампании върху него.
Ето защо виждаме толкова много от това и ето защо много центристи, средни гласоподаватели се разочароват, казвайки „Вижте, всички са лоши“. И след това много разочаровани избиратели отказват да гласуват.
Ами ако имаме опцията да гласуваме с „Не“? Това ще изведе повече центристки гласоподаватели и това увеличено участие на центристки избиратели може да промени изхода от напрегнатата надпревара. Където има напрегната надпревара, повече участие може да промени изхода. Всички лоялни партийни избиратели ще гласуват с „Да“, защото имате само един глас. И така, кой ще гласува с „Не“?
Тези, които ще гласуват с „Не“ по дефиниция са другите хора, хора, които не са обвързани с определен кандидат или партия. За мен всички те са избиратели центристи. Не всички от тези избиратели центристи ще гласуват с „Не“, някои от тях ще гласуват с „Да“, много от тях всъщност ще гласуват с „Да“, но допълнителното участие на избирателите центристи може да промени резултата.
И всеки кандидат ще трябва да се тревожи: Как ще се харесате на центристките избиратели? Не можете да хвърляте отрицателни кампании, за да им се харесате. Следователно при бъдещи избори, където има напрегната надпревара, всички кандидати трябва да се придвижат към центъра, за да спечелят, и това би било добре за демокрацията. Вярвам, че това ще намали и негативната кампания. Това е просто логичен аргумент .
Ние обаче направихме много изследвания, за да докажем, че участието ще се увеличи, когато хората имат тази възможност, и е логичен аргумент, че това допълнително участие основно идва от центристките избиратели.
РФ: В Ирландия номерираме кандидатите по ред на предпочитанията. Не е необходимо да попълвате бюлетината докрай, можете просто да поставите „1“ до кандидата, който харесвате най-много, но можете също и да я попълните докрай. И хората правят точно това, за да направят нещо, което наричаме „гласуване за някого в списъка“, което означава, че искате да изразите: „който и да е, освен този човек“. И затова им давате последния си глас, номер 15 или 16. Това не е ли по същество друг начин да направите същото като отрицателното гласуване?
СЧ: И да, и не. Когато има трима или повече кандидати, това ви дава възможност да направите нещо подобно.
Разбирам единствения прехвърляем глас (ЕПГ), който по същество е смесица от класиран избор плюс пропорционално представителство. Направих анализ, за да покажа, например, за гласуването с такъв класиран избор как може да включва отрицателно гласуване и да бъде подобрено поради това. Ние също направихме проучване и анализ, за да покажем как пропорционалното представителство може да включи отрицателния вот и да бъде подобрено от него. И това, което имам предвид под подобрение е, че чрез включването на опцията имате повече участие и вероятно различен резултат.
Там, където има повече участие, имаме повече демокрация.
Не съм провел тази процедура за ЕПГ, защото е много по-сложно. Но ЕПГ, подобно на гласуването с класиран избор и пропорционалното представителство, е приложимо само когато има трима или повече кандидати.
Има обаче много избори по света, при които, особено при местните избори, има само един или двама кандидати, например за кмет, за кмет на община или за училищно настоятелство на общината.
Спомням си, че четох данните за местните избори в САЩ и при 70% няма конкуренция. Така че, поне в такава ситуация, независимо дали става въпрос за класиран избор или пропорционално представителство, или ЕПГ, те не работят, защото са без значение. Но отрицателното гласуване все още ще работи и ще бъде уместно в тези ситуации.
Така че да, харесвам ЕПГ, харесвам пропорционалното представителство, харесвам гласуването с класиран избор, но те не са приложими във всички ситуации, докато отрицателното гласуване е приложимо и може да бъде много полезно при всички изборни сценарии.
РФ: Ако мога да обобщя основната ви гледна точка: бихте искали да привлечете повече хора да участват и смятате, че може би с отрицателно гласуване повече хора ще бъдат привлечени да се кандидатират, защото ще почувстват, че имат шанс?
СЧ: Да, но това е нещо повече от въпрос на участие, това е просто ефектът от този избор. Също така виждам избора като основен въпрос за правата на човека. Когато има само един кандидат и можете да гласувате само с „Да“, това не е демокрация.
Ако имате двама лоши кандидати в настоящата система и можете да гласувате само с „Да“, понякога гласувате за по-малкото зло. Или не гласувате. Затова много хора не гласуват.
Така че виждам това като проблем с основните права. Но също така искам да добавя, че ние не насърчаваме хората да гласуват с „против“. Точно обратното. Надяваме се хората да имат тази възможност и тъй като тази опция съществува, тя ще елиминира най-лошите кандидати, най-крайните кандидати и партията ще трябва да номинира по-добри кандидати. Тогава, ако всички кандидати са добри, можем да гласуваме с „Да“ за по-добрия кандидат. Това е, което се надяваме да постигнем в крайна сметка.
РФ: Благодаря ви, че задоволихте любопитството ми относно тези неща. Наистина е приятно да срещнеш някой, който също е ангажиран с директната демокрация и се опитва да придвижи това напред, сигурен съм, че хората ще се интересуват да прочетат повече за вашата работа.
Източник: SolonianInstitute
