Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове
„…Идеята за събуждането, респективно, поддържането на будността на народа, идва от впечатлението, че бидейки поробен, той е изпаднал в летаргия…“
Денят на народните будители е български официален празник, честване на делото на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на 20-ти век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1-ви ноември в Република България. Празнувал се е официално от 1922 г. до днес (2022 г.), с изключение на периода 1945-1992 г.
Отдаването на почит към будителите датира още от времето, в което са живели или когато са получили признание. Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националното осъзнаване, борбите за самостоятелно църковно и културно развитие и освободително движение по българските земи. Във вече освободена България, народът току-що отхвърлил османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери и изпитва нужда от някакво по-значително отбелязване на техните заслуги. В това време много често явление е назоваването на имената на народните будители на улици, читалища и училища. Специален ден за тяхното честване, първо неофициално (Пловдив, 1909 г.), впоследствие, – и с правителствен указ и с конкретен закон, – става датата 1 ноември (стар стил: 19 октомври).
Според изследователи като Жоржета Назърска празникът възниква като контрапункт на обезверяването след краха на българския национален идеал в междувоенния период (след края на Първата и преди началото на Втората световна война) и е израз на културен феномен със силна идеализация на Българското възраждане, при което възникват обекти като къщи-музеи, бюстове, паметници, алея на възрожденците и се издава в огромни тиражи мемоарна книжнина.
Народното будителство се свързва с периода на т.нар. Ранно Възраждане, който съвпада с века на Просвещението и повечето от най-тачените народни будители са представители на тази част от българската история или близки техни ученици и следовници, но то обхваща и други хора, като редица обществени дейци, включително християнски светци, от предходните епохи, борци за народното добруване, във времената на Априлското въстание и Освобождението, творци и политически дейци, чиито дела са очертали културния възход на народа или се трудили за свободата му, в хода на целия следосвобожденски период.
„Без превъзпитание и морална култура не са достатъчни и осъществими никакъв демократизъм, никаква свобода.“ – Стоян Михайловски
