Вярата е надежда за любов
Страхуваш ли се от изоставяне?
Страхуваш ли се от това да те боли, отново?
Раждаме се, поемаме първата си глътка въздух и после започва всичко в което имаме право да участваме и взимаме решения, всичкото наречено Живот.
Много от вас вече са чели научните педагогически и психологически доказателства, касаещи темата „Страх от изоставяне в ранна детска възраст“, но аз искам да обърна вниманието ви към темата „Страх от изоставяне и нараняване в зряла възраст“.
Животът на всеки човек протича различно и е изпълнен с непредвидими радости и несгоди. Положен на индивидуална система от предпоставки, като семейна среда, генетична заложба, духовно разбиране, психична устойчивост и жажда за обичане. Каквото и да ни се е случило в ранна детска възраст и независимо от предпоставките съставящи средата ни, ние сами избираме дали да се отдадем на страха или да го преборим.
Какво е страхът?
Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески норми у хората, които се активират от явление или обект, тълкуван като заплашителен.
Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит и по своята същност имат защитна функция. Съществуват обаче и такива, които възникват, без индивидът преди това да е попадал в ситуациите, които ги предизвикват, и са плод на фантазията.
Затворете очите си, вече е тъмно. Някои от вас ще видят болките си, а други ще се изплашат от непознатото, трети ще почувстват страх и от двете.
Как да се справим със страха?
Ами, простичко е. Не спирайте жаждата си за живот, за обичане, творене и вярвайте на душата си.
Никой не може да ви обещае, че няма да разбият сърцето ви отново, но и никой не може да ви обещае обратното.
Хората са различни и не трябва да сравняваме новите възможности със старите злополучни преживявания.
Да анализираме, да! Да разбираме и обмисляме, да! Да опознаваме, да! Да се страхуваме от хипотетични вероятности, осланящи се на страховете ни, категорично не!
„Не ти остава много време:
за виното, което искаш да изпиеш,
за реките, в които искаш да се изкъпеш,
за планините, на които искаш да се изкачиш,
за музиката, която искаш да слушаш,
за книгите, които искаш да прочетеш,
за приятелите, които искаш да видиш,
за живота, на който искаш да се насладиш?!“
Винаги имаме повече от един избор, единствено от нас зависи, изборът да ни направи щастливи! Раните и травмите са просто част от процеса, който ни изгражда като личности, търсещи усъвършенстване и смирение.
