Справедливостта е функция на нов модел на управление с БСДД. Старият не работи.
Платено съдържание
Интервю на АгораПост с Даниел Божилов, юрист с над 20 годишен опит както в държавната администрация, така и в частния сектор, съпредседател на сдружение „Ние, гражданите“ за разкриване на пълната истина за грабежа „КТБ“ и за борба с монополите, кандидат за народен представител в 12-ти район Русенски и 23-ти в София с Номер 2 и преференции 102 и 103.
АП: Уважаеми г-н Божилов, отново сме заедно и знаем, че вашата кауза за възстановяване на справедливостта в България остава непроменена. Представихте данни, че правителството на Кирил Петков е извършило меко казано тъмни сделки с газа, възползвайки се от предстоящите военни действия в Украйна. Какво се случи? Чия е отговорността?
ДБ: Газовата криза у нас беше генерирана от правителството на Петков и то не в последните му дни. Ние работим по разкриването на подробностите около този случай и видяхме документи, че това, което се случи е подготвяно още преди специалната операция от руска страна. Още от момента на идване на власт на това правителство. Тогава идеята е била да бъде представено като диверсификация и в отношенията да се вкарат частни посредници. Конфликтът в Украйна беше катализатор и им даде едно прекрасно алиби да правят, каквото си поискат. Василев и Петков отрязаха България от „Газпром“, без да имаме осигурена алтернатива. Нито гръцката връзка беше готова, нито имаше възможности от Азербайджан или други страни, от които да можем да получим газ.
АП: Какво ще се прави сега? Кой ще понесе отговорността?
ДБ: Президентът е този, който носи отговорността. Той очевидно се чувства гузен още от идването на правителството на Петков заради всички поразии, които те направиха. Нека не забравяме, че той е родоначалникът на кариерата в кавички на тези хора. По някакъв повод отнякъде му ги спуснаха и кой направи това с него е отговор, който той дължи на българското общество. Активната роля по налагането на т.нар. „Промяна“ и вкарването на Асен Василев и Кирил Петков във властта с летящ старт – това си е абсолютна отговорност на президента. Той се мъчи да избяга от тях, но това са фактите. Ако не беше той, Кирил Петков щеше още да продава пробиотиците си в телешоп, а Асен Василев може би щеше да води към фалит поредната си фирма. Ако не беше Радев, те нямаше да управляват и да нанесат тези щети на държавата.
АП: Газът е фрапиращият случай, но кризата не е само с енергията. Какво се случи всъщност?
ДБ: Газът е само една част от поразиите, които те извършиха. Кризите са в почти всички области, като се започне с инфлацията и се стигне до доходите. Служебният кабинет полага усилия, но не можем да кажем, че ги е овладял. На тези пачи яйца, на които ги насадиха, на всяко правителство ще му бъде много трудно. Въздържам се да давам оценки на служебното правителство. При тях се вижда някакво желание горе-долу да позакърпят нещата, но де факто в реалностите, в които са поставени, не може да стане бързо. Въпреки всички опити, инфлацията и задлъжнялостта на държавата продължават да растат. Това се дължи на факта, че кабинетът на Кирил Петков за кратко време нанесе много щети, които ще плащаме дълго време независимо кой ще управлява. Дано не управляват отново те, защото тогава ще стане още по-страшно. И българите не се притесняват толкова за газа. Обществото е по-притеснено за доходите и обезценяването им от инфлацията. Жалко е, че по тази тема не се прави нищо. Ако не дай боже Кирил Петков и Асен Василев съставят правителство и продължат тази политика, тогава ще ни връхлети свирепа зима.
АП: Има ли спасение? Говори се за смяна на държавното устройство дори, вие как виждате пътя ни от тук нататък?
ДБ: Погрешно е да се разглежда президентската република като някаква панацея за справяне с политическата криза. Въпреки, че в някои страни тя работи добре, в държави като България това няма да е така. Видяхме вече какви са нещата с кадрите на Румен Радев. Като се започне от Кирил Петков и Асен Василев и се премине през почти всички от другите около него, там нещата също не са цветущи. Президентската република е много лошо решение за хората и много добро решение за олигархията, защото тях ги устройва да има един най-отгоре, с който те да играят в съглашателство. Представете си за момент президентска република и по случайно или все така съзнателно стечение на обстоятелствата начело на тази държава да се озове Кирил Петков или Асен Василев и да не може никой да ги махне по никакъв начин. Аз не искам да си го представя. Това е кошмар. От друга страна огромният ни потенциал в политически план е прякото гражданско участие, Директната Демокрация, както я наричаме ние по примера на най-успешния управленски модел в Европа, дори и в света. Поради тези, а и много други факти, в днешно време пo-важна е истинската съдебна реформа. Тя е изключително належаща преди всякакви други странни идеи!
АП: При това положение как виждате първите стъпки, с които трябва да започне съдебната реформа, съгласно програмната платформа на БСДД?
ДБ: Съдебната реформа, истинската обаче, е основен елемент от така желаната от обществото промяна на модела в България. Не трябва да забравяме, че това е единствената професионална власт от трите, изисква специално отношение. Сама по-себе си, сега съдебната система е силно капсулована и днес съществува не толкова самостоятелно, а направо изолирано в своя полза. Резултатите от такова поведение са, че в обществото цари неудовлетвореност, чувството на справедливост все така липсва, а наличието му е главната задача на тази система.
Във времето, именно поради желанието на обществото, като предизборни приоритети са залагани многократно реформи в съдебната система, но следизборно резултатът е, че или такива не се случват, или ако се случат са под силен лобистки натиск и реално генерират точно обратния на желания от обществото ефект. Пример за такива реформи е Гражданско процесуалният кодекс на Манолова, чрез който се приравняват банките към държавата и общините, получавайки огромни привилегии за сметка на правата на клиентите си. Друг пример е реформата отново на Манолова в изпълнителното производство, чрез която се появиха ЧСИ-тата които бяха оставени да вилнеят без контрол.
Другият проблем са предлаганите реформи от някои партии на статуквото, тъй като те са фиксирани единствено и само върху главния прокурор и прокуратурата. Самите съдилища, както и законодателния орган са оставени изцяло извън обхвата на тази реформа. А проблемите на съдебната система идват точно от тях. От Парламента, чрез приемане на лоши и лобистки закони, и от съда, където многократно сме били свидетели на „свободно“ тълкуване и интерпретации на законовите правила.
Разликата между всички тези предложения, както и общите приказки на новото образувание на Кирил Петков, и БСДД е, че ние предлагаме комплексен подход за извършване на тази реформа, който да обхване всички елементи на съдебната система. Какво означава това? Означава процедурите да бъдат облекчени от правния формализъм, да бъдат създадени механизми за граждански контрол върху системата и не на последно място сериозно и качествено навлизане на електронното правораздаване, което да ускори самите процеси и да генерира справедлив резултат в разумен срок.
АП: Какво имате предвид под гражданско участие и граждански контрол върху правораздаването?
ДБ: Съгласно Конституцията на Република България цялата власт в страната произтича от народа. Тя се осъществява непосредствено от него и чрез органите, за които се предвижда избор от същия този народ. По отношение на съдебната система това изискване не е спазено. Там суверенът не е представен и не участва по никакъв начин. Още по-малко има възможност, за какъвто и да е контрол върху действията на съдебната власт. По тази причина е жизнено важно гражданите да получат някаква представителност в тази власт.
Една от основните идеи на БСДД е определени органи в съдебната система да бъдат избирани пряко или по предложение на граждани и граждански организации. Пример, който често сме давали е Главният инспектор на Инспектората към ВСС да се избира на преки избори, тоест ключа от съдебната власт, контрола върху нея, по този начин да се държи от гражданите. Но далеч не само. До момента не съм срещал някаква сериозна аргументация защо граждани и граждански организации да не могат да участват в номинирането на главен прокурор или председатели на ВАС и ВКС.
Създаването на възможност граждани и граждански организации да номинират би направило целия процес по избор значително по-прозрачен и конкурентен. Друг механизъм, който предлагаме в нашата програма е възможността чрез гражданска инициатива с определен брой подписи да бъдат блокирани и оттеглени лоши закони. Връзката със съдебната система на това предложение е пряко, тъй като много от лошите и несправедливи практики се дължат именно на такива закони. Но при сегашното положение тяхното атакуване е много сложно или дори невъзможно. А това е огромен проблем пред съдебната система.
АП: Г-н Божилов, споменахте и електронното правосъдие? Как да разбираме това и какви последици би имало?
ДБ: Електронното правосъдие е инструмент за ускоряване на съдебните процеси. Един може би от основните проблеми е бавното правораздаване, а такова правораздаване не е ефективно. Не може едно дело да се точи по 15-20 години и ние да говорим, че имаме правосъдие. Електронното правосъдие, заедно с премахването на значителна част от формализма ще позволи редица процесуални действия, които към момента се извършват в съдебни заседания, да се вършат междувременно. Ще ускори процесите на призоваване и размяна на книжа между страните и ще позволи много по-ефективна организация на съдебния процес. Това ще спомогне самите открити съдебни заседания (които са гаранция за справедливост на процеса), да се свеждат до едно-две, като всички подготвителни действия да бъдат извършени междувременно и то без да се увреди или затрудни защитата на правата на всяка от страните.
АП: Какво е влиянието на корупцията, и каква е връзката с проблемите в държавата, имайки предвид, че досега в 33-годишния ни преход няма осъден висш политик или министър. Какви са причините и как това може да бъде променено?
ДБ: Причините общо казано са две. Едната е лошото законодателство. Колко пъти, когато стигнем до обвинения по отношение на висши държавни служители съдебните органи стигат до фразата „ами не е морално, но е законно“? Именно затова е необходимо цялостен преглед на законодателството, така че да имаме съвпадение между морални ценности и нормативни актове. В края на краищата законите следва да защитават именно моралните ценности на дадено общество. Неморално и законно е нонсенс.
Втората главна причина е изключително тромавия наказателен процес. Това е проблем не от вчера, но нито една управляваща или парламентарно представена досега политическа партия не е предприела, каквито и да е действия това да се промени. Което навежда на мисълта, че той е такъв нарочно, а не поради недоглеждане.
Какво имам предвид? В сега действащите нормативни актове в областта на наказателното право едни и същи действия се извършват по три четири пъти в едно наказателно производство. Обикновено при съмнения за извършено престъпление се разпорежда предварителна проверка по Закона за съдебната власт. В рамките на тази проверка се снемат обяснения, събират се доказателства, разпитват се свидетели. На база на тази предварителна проверка се извършва преценка и при положение, че се прецени, че е налице основание за образуване на наказателно производство прокуратурата образува така нареченото досъдебно производство. И това досъдебно производство отново повтаря всички действия извършени при предварителната проверка, тъй като законът така е предвидил. Накрая, ако се стигне до внасяне на обвинителен акт пред съда се повтарят абсолютно същите действия по събиране и проверка на доказателствата, които са извършени при предварителната проверка и в рамките на досъдебното производство.
Ами при това положение на безсмислено преповтаряне на едно и също три пъти (а може и повече, ако съда прецени, че някое действие е извършено при процесуално нарушение) и то в комбинация с безкрайно формализираното събиране на доказателства как да имаме бърз наказателен процес и съответно отговорност и справедливост? Затова делата срещу злоупотреби с влас и корупция висят по съдилищата с десетилетия и накрая се прекратяват я по давност, я защото някоя формалност просто не е спазена.
Именно тази порочна практика следва да се прекрати, за да имаме едно бързо правораздаване в областта на наказателния процес. В почти всички страни, за които знам, всички доказателства и показания се събират един път без значение на коя фаза от наказателното производство са събрани и са напълно годни и валидни за преценките на съда.
В заключение и с благодарност за предоставената ми от вас трибуна, бих казал, че съдебната власт е много специфична, защото е единствената професионална власт от трите. Към нея ние подхождаме с уважение и разбиране. В нея има наистина достойни професионалисти, които имат желанието и възможностите да я обърнат с лице към българското общество, признавайки правото на гражданите да участват в целия политически процес, а именно чрез пряко участие в държавната власт и местното самоуправление, както и чрез един най-важните елементи от съдебната реформа – пряк избор на Главен инспектор в Инспекторат към ВСС.
…
БСДД – Български Съюз за ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ участва в изборите за народни представители на 2 октомври 2022 г. с Номер 2 в изборната бюлетина. Българските граждани могат да помогнат за новото българско Съединение, за смяната на системата и за спиране на изчезването на нацията. ЗА СВОБОДА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА!
От хората, за хората! Времето дойде!
Източник: БСДД
