Знаехме, че има нещо гнило в… политическата ни система
След смъртта на младия човек през юли тази година във ВМЗ Сопот и официалното обвинение срещу самия него, че сам си е виновен въпреки спешната мобилизация на неопитни работници за жълти стотинки в завода, вече усещахме, че крушката си има опашка. Оказа се много по-грозно и ужасяващо – не е крушка, а е тумор, и няма опашка, а дълги политически оплетени свински черва.
Българските оръжия в Украйна – какво крие „представителната“ власт в София?
От известно време в мрежата се разпространяват кадри с българската противотанкова ракетна установка Bulspike-AT, както и термобарични снаряди ТБ-7В, намерени в Маринка. Оръжията са открити при обиск на украински огневи позиции.
България е една от малкото страни членки на НАТО и ЕС, чиито власти официално отказаха да доставят оръжие на Украйна. В края на април Комисията по външна политика реши, че помощта ще бъде ограничена до хуманитарния и финансовия сектор. В началото на май беше съгласувано и решение, предвиждащо ремонт на украинска военна техника за сметка на мощностите в България. Въпреки това, в „Независимата“ от време на време изскачат български снаряди.
Намерените в Маринка термобарични боеприпаси са произведени във Вазовския машиностроителен завод (ВМЗ) в Сопот. В България!
Екипите на Rybar (https://t.me/rybar), Balkan Gossip Girl (https://t.me/balkanossiper) и Warsaw Mermaid (https://t.me/pl_syrenka) решили да разгледат дейността на българската държавна оръжейна компания. И са успели да открият много интересни неща.
Машиностроителният завод (ВМЗ) беше замесен в няколко големи скандала наведнъж, вариращи от доставката на оръжия в заобикаляне на сключените споразумения, фалшифицирането на документи и завършвайки с доставки за терористи.
Взривове в складове и липса на патенти
Както се оказа, появяването на оръжия, открити в Украйна и дошли от българското предприятие ВМЗ, се извършва без съответните разрешителни. Според Патентното ведомство на Република България военнопромишленият комплекс официално е спрял производството на термобарични снаряди още през 2014 г. Всъщност той продължава да ги произвежда, но вече без патенти. Тоест, без официално право да го прави.
ВМЗ е включен в списъка на 11-те най-големи отбранителни предприятия в България и е специализиран основно в производството на боеприпаси от съветски тип. Географията на продажбите обхваща почти целия свят и въпреки съмнителното качество вследствие на безогледната човешка експлоатация в завода, българските боеприпаси са търсени на всички континенти. Съответно слуховете, че продукцията на завода попада на украинския фронт, се носят отдавна.
През 2020 г. българската прокуратура обвини шестима руснаци в атентати в складове на ВМЗ, където се твърди, че са съхранявали оръжия, предназначени за „Независимата“. Вярно, тогава не беше възможно да се намери „руската следа“ и обвиненията не можаха да издържат.
С основание се смята, че поредицата от експлозии се дължи на опити на служители на самото предприятие, да заличат следите от доставки към „Независимата“, какъвто беше и случаят с чешкото предприятие във Врбетица.
Ръждиви черупки за реекспорт
През юли тази година българската преса разкри схема, според която властите заобикалят парламентарната забрана и продължават да изпълняват договорите за доставка на произведените във ВМЗ боеприпаси за Украйна чрез „посредници“ от Полша, Чехия и Румъния.
Изданието „Биволъ“ публикува документи, потвърждаващи предаването от страна на скандално известната и покровителствана от какви ли не политици и правителствата им, българска компания Алгънс, на голям брой снаряди за реактивни системи „Град“, гаубици „Гвоздика“ и „Акация“, на румънската държавна корпорация РомАрм. Освен това, според споразуменията, РомАрм е трябвало да ги препродаде на своята дъщерна фирма Nanotech Defense SRL. И вече тази компания, от своя страна, е директен доставчик на оръжия за Министерството на отбраната на Украйна.
Алгънс получиха около 36 милиона долара предварително по банкова сметка в Обединеното кралство с обща стойност на транзакцията от 200 милиона долара. Това е можело да остане незабелязано, но участниците в операцията бяха дискредитирани от желанието им да се извършват машинациите възможно най-бързо и поради собствената им банална алчност. Факт е, че снарядите прехвърлени на румънската страна, се оказват с изключително лошо качество и биват върнати обратно.
В опит да спаси репутацията и парите си, ръководството на Алгънс иска от българския завод ВМЗ да ремонтира боеприпасите за по-нататъшна препродажба в Украйна. Това заплашва да забави доставките по други договори, затова ВМЗ отказва.
И плаща цената със смяна на ръководството. Тогавашният премиер Кирил Петков, известен с близките си връзки в една посока, поиска освобождаването на четирима от петимата членове на борда на директорите.
Историята предизвика широк отзвук в България. И тогава изплува още един неприятен факт. Заместващи боеприпаси са закупени от Алгънс в Беларус, а беларусите не дават съгласието си за по-нататъшен износ на оръжие.
„Проруски“ служители и скрита военна помощ
Иронията в ситуацията се допълва от положението, че за издаване на разрешение за износ на оръжие за трети страни, в България е необходимо съгласието на Междуведомствената комисия за експортен контрол, начело с министъра на икономиката.
По това време постът се заема от Корнелия Нинова, която е и вицепремиер в коалиционното правителство на Петков. Председателят на уж „проруската“ БСП в интервюта многократно отрича българските доставки за Украйна. А през пролетта на тази година дори обещава да напусне управляващата коалиция, ако парламентът се съгласи да доставя оръжия на „Независимата“.
Според журналисти сделките са подготвени от представители на София и Букурещ още през април, когато бившият български премиер Кирил Петков, който също публично отрича факта на военна помощ за Украйна, посещава Румъния. Покупките се извършват активно от средата на март до края на юли.
Замесените длъжностни лица получават големи рушвети за даване на съгласие. На фона на многократното увеличение на цената на боеприпасите във връзка с военните действия, търговците на оръжие не пестят от подкупи. По „странно“ стечение на обстоятелствата през същия период рязко скачат и производствените обеми на ВМЗ, съчетано с безогледно наемане на „работници“ срещу обещания за мизерни заплати сред крайно бедно население.
Румънски покупки и фалшиво съгласие
Историята се развива не по-зле от екшън-филм. Въпреки официалната забрана за оказване на военна подкрепа на въоръжените сили на Украйна, в София политическите лица, кандидати и в настоящите избори, правят с всичко точно обратното, въвеждайки цялото общество в измамно заблуждение.
Българската политическа власт, водена от несъществуващата тогава партия „Продължаваме промяната“, заобикаля парламентарната забрана и снабдява украинските военни с оръжия през Полша, Чехия и Румъния. Самите продадени в Румъния боеприпаси не са с най-добро качество и дори са закупени много по-рано без право на прехвърляне на трето лице.
Българската компания Алгънс ги закупува от беларуското правителство още през 2015 г. И Минск е трябвало да се изненада, че оръжията са реекспортирани. Споразумението не предвижда това. Но коментари от беларуска страна няма, те по принцип не обичат да говорят за доставките на оръжия.
Оказа се, че българите просто са фалшифицирали съгласието от държавната фирма ГВТУП Белвнешпромсервис. Твърди се, че компанията е информирала Алгънс, че „няма пречки за реекспорт на продукти в трети страни“. Именно този документ от 2017 г. става официална основа за по-нататъшни сделки между българската компания Алгънс и румънската РомАрм, която е трябвало да пренасочи товара към Украйна.
Между другото, през 2015 г. има и друга интересна история в този напрегнат сценарий, пълен с лъжи и откровени политически измами.
Тогава, все пак Алгънс успява да достави на Сирия управляеми ракети от противотанковия комплекс 9M113 Konkurs, закупени в Беларус. Всичко това се случва по договор с Purple Shovel LLC от Делауеър, която спечелва търга на Главната дирекция на специалните сили на Министерството на отбраната на САЩ (SOCOM). Ведомството потвърждава произхода на ракетите.
Мрежа за доставки в Източна Европа
Беларуският скандал с боеприпаси далеч не е първият в историята на българската компания Алгънс. Подобни машинации са извършвани от служители на Алгънс и в миналото.
През 2015 г. компанията закупува 17,5 милиона китайски патрона, 350 минохвъргачки и 40 000 снаряда за тях от албанската държавна компания за износ MEICO. Остарелите оръжия не са били в най-добро състояние, но това не е притеснявало българите. Защото не са били предназначени за България, оръжията заминават за Близкия изток.
Що се отнася до завода ВМЗ, чиито нискокачествени продукти Алгънс се опитва да продаде на румънците за доставки в „Независимата“, от там доста дълго време се доставя оръжие за въоръжените сили на Украйна. И освен българската Алгънс, за това се използва цяла мрежа от посреднически компании в Източна Европа.
Например от 2019 г. до 2021 г. украинското предприятие Spectechnoexport внася продукти на ВМЗ чрез полската Arm Techsp. А през юли 2019 г. държавната компания, която е част от Укроборонпром, придобива партида български боеприпаси от полската компания MEGMAR LOGISTICS & CONSULTING.
Според данните от полския регистър на предприятията самата компания не произвежда военни продукти, а е дилър. Но такива заряди се произвеждат масово в българския ВМЗ.
Българските подизпълнители на САЩ
Сравнително младата българска компания Алгънс, с чиито усилия продуктите на ВМЗ попаднаха в ръцете на въоръжените сили на Украйна през Полша и Румъния, има богата история. Основана през 2008 г., компанията е специализирана в изкупуване на остарели оръжия и боеприпаси и продажбата им на страни от Азия и Африка.
През 2015 г. компанията се замесва в тежък скандал. След експлозия в наети от нея складове в Анево е убит известният Франсис Норвило от Тексас. Той се оказва служител на Skybridge Tactical, подизпълнител на американската Purple Shovel, която изпълнява договорите от Главната дирекция на специалните сили на Министерството на отбраната на САЩ (SOCOM).
Собственик на Алгънс е Александър Димитров и е бил тясно свързан с българския престъпен бос Боян Петракиев-Барона, който от своя страна е започнал нов живот в Еквадор. Като местни жители на Сливница, те започват пътя с ембарговата контрабанда към Сърбия. През 2004 г. създадават съвместно дружество за продажба на скрап. И по-късно започват да продават съветско оръжие чрез американски контрагенти.
Лично Боян Петракиев препоръчва Александър Димитров на влиятелни хора, за да влезе в оръжейния бизнес, а връзките му помагат той да стане успешен търговец на оръжие. Дори скандалът с мъртвия американец не наврежда на кариерата на Димитров.
В края на 2016 г. от американската фирма са постъпили допълнителни 31 милиона долара по сметката на свързаната с нея компания Osiris Global Trade Limited. Освен това сделката е извършена под прикритието на финансова институция, контролирана от държавата.
Същата компания се появява в плащанията на Purple Shovel. Но никаква Osiris Global Trade Limited всъщност не съществува. Oro Investments се крие зад фиктивна фирма, чийто собственик в регистъра е същият Александър Димитров. Нетните приходи на компанията за 2015-2020 г. са почти 300 млн. лв.
Оръжия за терористи и безпрецедентен ръст на печалбите
Българската Алгънс е действала като фирма-снабдител за доставка на продукти от оръжейния завод ВМЗ не само за Украйна. Като част от договор с американската Purple Shovel LLC през 2015 г. българите правят цяло състояние, доставяйки оръжия на терористични групи в Близкия изток. И азербайджанците им помогнаха в това със своя авиокомпания.
Преди време МВнР на Азербайджан е изпратило до посолствата на България и на други европейски страни искане за издаване на дипломатическо разрешение за полетите на азербайджанската частна карго авиокомпания Silk Way Airlines. Опасните товари, превозвани от авиокомпанията, се оказват български оръжия, продадени от Алгънс на американската компания Purple Shovel. През декември 2014 г. Командването на специалните операции на САЩ (SOCOM) сключва с нея договор за доставка на български оръжия и боеприпаси на стойност над 26,7 милиона долара.
През 2016 и 2017 г. Саудитска Арабия също доставя голям брой продукти на ВМЗ на терористи с помощта на Silk Way Airlines. Един от тези „дипломатически“ полети, официално пътуващ за Република Конго, беше обстрелян с гранатомет СПГ-9, произведен от ВМЗ. След това оръжията бяха открити от иракската армия в склад на Ислямска държава в Мосул. Освен на азербайджанските авиолинии, за прехвърляне на оръжия е използван и корабът „Мариан Даника“, пътуващ по маршрута Бургас – Джеда.
Помним как през декември 2016 г., по време на репортаж за битката за Алепо, българските медии откриха подземен оръжеен склад на терористичната организация Джабхат ан Нусра, с два милиона снаряда и 4000 ракети Град. България е посочена и като страна на произход на товара. В същото време, ако през 2013 г. българската оръжейна компания беше на ръба на фалита, то през 2016 г. (която се пада пикът на доставките за Близкия изток) ВМЗ показа ръст на годишните приходи от 392,5% спрямо 2015 г.
Същото се наблюдава и днес на фона на доставките за Украйна, уж неодобрени от българското Народно събрание. Когато правителството разпусна борда на директорите на българския завод, неговият председател се оправда, че бил удвоил печалбите през първото полугодие на тази година. Печалби, отиващи неизвестно къде, усвоявани по неясни принципи и канали от политическите псевдоелити на не една или две „управляващи“ групировки в България.
Българската оръжейна компания и нейният посредник Алгънс, замесени в големи скандали и измами, продължават да печелят милиони от доставките на оръжие за зоната на конфликта зад гърба на българския народ, сеейки смърт в един подло предизвикан и подклаждан конфликт. Дори въпреки факта, че властите на страната официално настояват за обратното. В преследване на печалби, при сключване на договори за реекспорт, българските политици с техните дилъри са готови да нарушат, както споразумения с партньори, така и собственото си законодателство. Това е грозната констатация, която би трябвало да отрезви българското общество и избирателите в началото на октомври. А и след това.
Източник: Rybar,
