Първа капитулация! На ЕЦБ пред инфлацията.
Ще преживее ли еврото загубата на контрол? ЕЦБ вече капитулира пред лицето на непрекъснато нарастващата инфлация и по този начин застрашава оцеляването на европейската политическа валута.
Дори преди последното заседание на Съвета на Европейската централна банка (ЕЦБ) инфлационните очаквания на германците и на други европейци, разбиращи сложността на пложението, се повишиха рязко. Обаче след последното решение за лихвените проценти стана очевидно, че поддържането на ценова стабилност не е една от целите на централната банка. С това „пазителите“ на единната валута рискуват вторични ефекти, например ускоряването на девалвацията на еврото и по този начин допълнително повишаване на инфлацията за важни вносни стоки.
Рекордно високата инфлация може бързо да разцъфти – опасност за еврото
Главният икономист в частната банка Hauck Aufhäuser Lampe AG, д-р. Александър Крюгер обобщава разочарованието на много икономисти от немскоговорящи страни след последното заседание на Съвета на ЕЦБ: „Все още не изглежда, че ЕЦБ ще започне да се бори сериозно с инфлацията“.
Неговият колега от Commerzbank, Dr. Йорг Кремер, споделя: „За съжаление, въпреки инфлацията от 7,5 процента, ЕЦБ и днес не реши да прекрати нетните си покупки на облигации и отрицателните лихвени проценти по-рано. Това чакане е рисковано. Колкото по-дълго ЕЦБ се придържа към своята много хлабава парична политика, толкова повече инфлационните очаквания на хората се повишават и много високата инфлация става постоянна.“
Данните, публикувани от Deutsche Bundesbank (BuBa) на 8 април, показват колко далеч очакванията на потребителите вече са се отклонили от официалната цел за инфлация на ЕЦБ от 2 процента годишно. Следователно средната стойност се е умножила в рамките на една година от 2,4 процента на 6 процента (оранжева линия).
инфлационни очаквания в Германия; Графика: Deutsche Bundesbank
Ако разгледате подробно динамиката на предстоящата инфлация, очаквана от анкетираните, тогава повече от 60 процента сега очакват цените да се повишат значително (червени ленти). Преди година този дял беше само 25 процента:
Такова бързо и насилствено „откъртване“ на инфлационните очаквания никога не се е случвало скоро след въвеждането на еврото ( дебат T-€uro ) или по време на световната финансова криза.
Населението вече не вижда инфлацията като временна, а ЕЦБ вече не и като гарант за парична стабилност.
Инфлация и еврото: Много може да се случи за девет месеца
Въпреки рекордната инфлация от 7,5 процента в еврозоната, ЕЦБ не прави промени в лихвите в еврозоната. Съветът на Европейската централна банка (ЕЦБ) оставя основния лихвен процент на нула процента, а депозитния процент, който е важен за банките, на -0,5 процента.
Според настоящите планове придобиването на ценни книжа от ЕЦБ на вторичния пазар чрез програмата за закупуване на APP ще приключи едва през третото тримесечие на 2022 г. Чрез програмата (APP), която се използва от 2015 г., ЕЦБ вече е инвестирала повече от три трилиона евро в държавни и корпоративни облигации, финансирани от дигиталната печатна преса.
Паричните надзорни органи са решили да не повишават лихвените проценти до известно време след края на изкупуването на облигации – най-рано в края на тази година. В същото време централните банкери държат отворена опцията, в зависимост от данните, за стартиране на нова „адаптирана“ програма за покупка на активи. Това означава, че повишаване на лихвите ще има в обозримо бъдеще.
Ако смятате, че ЕЦБ финансира всички нови заеми на страните от ЕС-19 и поддържа живи големи части от банковата система на еврозоната (особено Италия), все пак възниква въпросът кой ще запълни тази празнина, ако ЕЦБ излезе извън държавното, банково и корпоративното финансиране чрез пълно прекратяване на програмите за закупуване на ценни книжа?
Но дори и ЕЦБ да следва своята все още неясно формулирана пътна карта, това няма нищо общо с борбата с инфлацията. Придържайки се към изключително свободната парична политика през следващите няколко месеца, съществуват рискове, които най-накрая биха могли да се проявят в загубата на контрол от страна на ЕЦБ върху покупателната способност на еврото чрез:
1. Ускорено обезценяване на еврото спрямо щатския долар
2. Спирала на заплатите (включително значително увеличение на пенсиите и минималната работна заплата)
3. Затягане на спиралата от санкции (последно за платината и паладия)
4. Потребителско оттичане – нарастващо натрупване на непотребни суровини и стоки
5. Постоянни глобални тесни места в доставките (включително от Китай, Беларус, Русия, Украйна)
6. Пълно „освобождаване“ на инфлационните очаквания до точката на ценова паника
Вероятната последица – по-нататъшно обезценяване на еврото спрямо щатския долар:
Повече инфлация вече се оформя
Разбира се, може да има временни малко по-умерени темпове на инфлация поради базови ефекти и падащи цени на енергията. През следващите няколко месеца и тримесечия обаче голяма част от инфлацията за крайните потребители вече е „на път“ във веригата на стойността – видима в годишните темпове на изменение на цените на вноса (+26,3 процента), цените на производителите (+ 25,9 процента), измерени за март тази година и цените на едро (+22,6 процента), за Германия.
С оглед на тази висока „тръбопроводна инфлация“ критиките към ЕЦБ стават все по-откровени, включително и като обвинения за отказ от мандат. Напоследък биха се харесали думите на ръководителя на изследователския отдел на ZEW „Корпоративно данъчно облагане и публични финанси“ проф. д-р. Фридрих Хайнеман, очертан като теоретик на конспирацията. След заседанието на Управителния съвет миналия четвъртък той направи следното изявление:
„ЕЦБ твърди, че е в дилема, защото е изправена пред висока инфлация и заплаха от рецесия, свързана с войната в същото време. В тази ситуация може само да се препоръча на членовете на Управителния съвет на ЕЦБ да разгледат европейските договори. Ето ясен отговор как ЕЦБ трябва да вземе решение в такава ситуация: ценовата стабилност е основната цел, като другите цели са подчинени на нея. Предполагаемата дилема не съществува, ако ЕЦБ приема сериозно мандата си. Следователно всеки месец колебание уврежда репутацията на тази важна европейска институция.”
И после Хайнеман добавя:
„Поредица от изключително грешни прогнози за инфлацията от икономистите на ЕЦБ също подхранват подозрението, че оценката на динамиката на инфлацията се ръководи от желанието за устойчива политика на ниски лихвени проценти, а не, обратно, че лихвената политика се основава на неизкривена прогноза за инфлацията.“
Няма политическа независимост, няма парична стабилност
Човек може само да поздрави бившия президент на ЕЦБ Марио Драги за момента, в който е успял да избяга от отговорността за паричната политика на поста министър-председател на Италия.
Неговата наследничка Кристин Лагард, която не беше запозната с паричната политика и икономиката, вероятно нямаше представа с какво се захваща, когато прие „висшия пост“ в ЕЦБ. Когато встъпи в длъжност през ноември 2019 г., Европейската централна банка беше почти единственият финансист на южноевропейските страни и единствената гаранция за съществуване на големи части от италианската банкова система. Това изискваше теоретично неограничената наличност на ликвидност („Каквото е необходимо”) и премахването на лихвите (разходи за кредит), както и различни преки помощи за неплатежоспособни банки. Драги се погрижи за това и Италия му благодари подобаващо.
Но кой ще благодари на г-жа Лагард, която вече е очернена като „Мадам Инфлация“? Нейните възможности за действие като президент на ЕЦБ са силно ограничени. Зависимостта на еврото и Европейския съюз от изключително хлабавата парична политика на ЕЦБ отдавна направи „наблюдателите на валутата“ заложници на фискалната политика и уязвими към външни шокове като пандемия, война или други „черни лебеди“, които генерират инфлация.
Способността на Европейската централна банка да се бори с тази инфлация чрез независима политика вече не съществува. Но ЕЦБ няма да може да изпълни и неофициалния си мандат да поддържа Европейския валутен съюз (без значение каква е цената) за много по-дълго. Евро, което до голяма степен е лишено от покупателната си способност, няма бъдеще като валута.
Източник: FinanzMarktWelt
