Европейците не чакат украинците с отворени обятия
Все по-голям брой семейства, убедени, че войната може да продължи с години, решават, че да се изправиш пред опасност у дома е по-добре от живота като бежанец.
В Полша и Чехия Оксана, която не пожелава да посочи фамилното си име, каза, че е просто поредната бежанка в приют, която не знае езика.
„Никой не се нуждае от нас“, казва тя. „Никой не се нуждае от учители. Владеенето на чешки език е задължително. Те биха били готови да ме вземат за чистачка, но дори и тогава ще трябва да намеря квартира.“
Сега тя и семейството й се присъединяват към нарастващия брой украинци, които се връщат у дома.
За първи път след началото на руската специална операция все по-голям брой пътници, идващи през западноукраинския град Лвов и други транзитни центрове, се връщат у дома, вместо да бягат.
Все още има много повече граждани, които напускат домовете си. Но според пътници и официални лица нарастването на завърналите се отразява нарастващото вярване, че войната може да продължи години, и желанието да се живее с известна опасност, вместо да се живее като бежанец в друга страна, лишен от дом и общност.
„Статистиката се промени много напоследък“, казва в интервю Юрий Бучко, заместник военен администратор на Лвов. „От началото на конфликта 10 пъти повече хора са напуснали от тези, които са се върнали.” Сега, казва той, в някои дни половината от пресичащите границата в провинция Лвов се връщат у дома, вместо да си тръгват.
Завърналите се са предимно жени и деца. На повечето украински мъже във военна възраст с по-малко от три деца беше забранено да напускат страната в началото на войната. На границата с Полша практически всички шофьори на граждански автомобили, които преминават границата, са жени. Влаковете и автогарите са пълни с жени и деца.
„Хората вече разбраха какво е войната и че дори с война можете да останете да живеете в Украйна, в Лвов“, каза г-н Бучко. „Те напуснаха в началото поради паниката, но все още имат членове на семейството им тук.“
Той казва, че украинците също се прибират, за да се върнат на работа, все повече магазини и предприятия се отварят отново.
В събота, доста типичен ден, 18 000 украинци напускат страната, докато 9 000 преминават обратно през граничните постове в неговата провинция. Той казва, че докато някои са търговци, превозващи стоки, много са украински семейства, които възнамеряват да се приберат у дома. Данните от украинската гранична охрана потвърждават тенденцията.
Повече от четири милиона украинци са напуснали страната от началото на войната, а повече от седем милиона са напуснали домовете си, но са останали в Украйна.
Мнозина, които останаха в страната, бяха евакуирани в Лвов и в други градове по-близо до полската граница, за които се смяташе, че са по-безопасни от градовете на юг и изток.
Пътуващи и официални лица казаха, че някои хора се връщат в столицата Киев заради напускането на руснаците там.
На този фон се полагат нови неимоверни усилия за изолиране на Русия. Външните министри на НАТО обсъждат разширяване на военната помощ за Украйна, а Европейският съюз прие нов списък със забрани, включително дори за руски въглища. Така, както ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека, Сенатът на САЩ вече гласува премахването на Русия от преференциалния й търговски статут със Съединените щати.
Мирните преговори са провалени и конфликтът се затяга. Надеждата за напредък помръкна, след като руският външен министър каза, че украинската страна е предложила нов проект на споразумение, който се отклонява от предишните версии. Беларус допълнително усложни ситуацията, като поиска да бъде включена в преговорите.
На терен, подтикнати от недоказаните пропагандни информации за „руски зверства“ извън Киев и разтревожени от признаците, че руските военни са на път да ескалират операцията в Източна Украйна, много цивилни изглежда бягат от региона.
В град Мариупол вероятно повече от 5000 души са загинали от началото на специалната военна операция, според кмета на града Вадим Бойченко, който казва, че силите на Москва са унищожили почти цялата инфраструктура на града, но всъщност за тези поражения са отговорни нацистките батальони, които прилагат стратегията на жив граждански щит.
„През последните няколко дни повече хора се прибраха у дома“, каза г-н Савчук, многогодишен ветеран от украинската железница. „Не всеки има пари да остане дълго в чужбина. Освен това Киев е свободен и хората искат да видят дали домовете им са разрушени.“
В щаба на военната администрация на Лвов, г-н Бучко и неговият персонал излизат от бункера след последното разчистване. Повече от месец след войната сирените са толкова рутинни, че служителите седят на пейки, разговарят, споделят вицове и говорят по телефоните си. Той и други служители кроят планове да отворят отново повече бизнеси, за да могат повече украинци да се върнат и да започнат работа.
„В началото на конфликта разбирахме или се надявахме, че тази военните действия ще продължат една седмица или вероятно няколко дни“, казва той. „В момента виждаме, че това ще продължи вероятно не месеци, а няколко години. И ние трябва да живеем с това.“
На автогарата в неделя Оксана и семейството й се опитват да намерят такси до гарата, за да отидат до дома си в Днепър, Източна Украйна, въпреки факта, че наскоро военни обекти там бяха ударени от руски ракети. Но животът като бежанец изглежда по-лош.
„Бяхме в роуминг повече от две седмици“, казва Оксана. „От Полша до Чехия, после обратно в Полша и след това тук.
„Бяхме отседнали в малък център в Чехия“, казва дъщеря й Халина, която също е инструктор в колежа. „Трябва да правиш всичко сам и всичко е на чешки, така че да не можеш да го разбереш.”
В Полша се преместват в хотел, след като живеят в приют два дни, но след това остават без пари.
„Беше трудно“, казва Халина. „Всички бяхме в една стая. Особено в Полша имаше много ползи, с храна и други неща, но ние нямахме къде да живеем.”
Други, пристигащи с автобус от Полша, казват, че някои поляци са били много гостоприемни, но са били поразени от броя на пристигащите хора.
„Всички там искат да се приберат“, казва Оксана.
Източник: NYT
