Какво стана с неутралитета?
Какво означава руската специална военна операция за бъдещето на неутрална Швейцария? Тя зае ясна позиция с безпрецедентните си санкции срещу Русия и влезе в списъка с враговете ѝ за пръв път в новата история. Това също ще има дълбоки последици за политиката й спрямо Китай и ЕС.
Журналистът, редактор и репортер Маркус Хефлигер прави своя анализ със загриженост за бъдещето на своята страна в новия свят, който ни очаква. Статията му е препечатана от SwissInfo като материал, който дава сериозен поглед върху един от най-показателните елементи на настоящия конфликт в Източна Европа.
„Когато президент на Съединените щати говори за Швейцария в разгара на война в Украйна, тогава трябва да се е случило нещо изключително. „Дори Швейцария причинява болка на Русия и подкрепя народа на Украйна“, каза Джо Байдън пред Конгреса на 1 март.
„Ню Йорк Таймс“ дори отговори с „извънредни новини“ за решението на швейцарското правителство да се присъедини към санкциите срещу Русия. Швейцария „оставя настрана дълбоко вкоренената традиция на неутралност“, се казва в изданието. Държавният телевизионен оператор Russia Today говори за „значително прекъсване“ на неутралитета. В Швейцария дясната Швейцарска народна партия направи подобно изявление.
И е вярно. Швейцария достигна преломен момент във външната си политика. Но докъде води тази стъпка? Това означава ли край на швейцарския неутралитет? Ето един опит да се изясни това в седем точки.
1. Швейцария остава военно неутрална
Коментарите на The New York Times, Russia Today и Швейцарската народна партия са подвеждащи: дори след решението на правителството, Швейцария остава военно неутрална. Международното право определя само няколко задължения за неутрална държава. Не може да поддържа нито една страна в конфликт с военни или оръжие. Не може да предостави територията си на воюваща страна и не може да се присъедини към нито един военен съюз. Всичко това остава така.
Следователно позицията на Швейцария се различава значително от тази на Швеция, която (засега) също е неутрална. Но сега Швеция дори изпраща оръжие в Украйна и флиртува с идеята за присъединяване към НАТО. Нито едно от двете не е опция за Швейцария в момента.
2. Правителството радикализира предишната си политика
Неутралността не е нарушена от решението на правителството. Това обаче засяга неутралността в по-широк смисъл. Принципът зад това: държава, която иска да остане неутрална във война, обикновено се държи по такъв начин, че хората да разберат защо е неутрална в извънредна ситуация. И политически Швейцария иска да се държи по начин, който й позволява да действа като посредник в конфликти.
Но това, което Швейцария може или не може да направи по отношение на нейната политика за неутралитет, не е издълбано в Матерхорн. Винаги зависи от международната среда и от конкретния индивидуален случай. По принцип неутралността не пречи на Швейцария да представя стабилно своите ценности в света. И участието в икономически санкции също не е забранено.
През последните 200 години тълкуването на неутралността непрекъснато се променя, а преди 1990 г. Швейцария дори не прилага санкции на ООН. Следователно случаят с Русия не е прекъсване на предишната политика. Но това е безпрецедентна ескалация.
3. Неутралността не е максима на държавата
Националната конституция не споменава неутралността като цел на държавата или в нейните външнополитически цели, а само като политически инструмент. На цели като спазване на правата на човека, насърчаване на демокрацията и мирното съвместно съществуване на народите се придава много по-голяма тежест. Ако неутралността се сблъсква с тези ценности, тогава Швейцария трябва да претегли приоритетите си.
4. Неналагането на санкции би било нарушение на неутралитета
В много войни не е много ясно кой е извършителят и кой жертвата. В операцията в Украйна обаче сега е юридически недвусмислено: Русия навлиза, Украйна понася. Твърди се, че Владимир Путин е нарушил безброй членове на Устава на ООН, докато Украйна само упражнява правото си на самозащита и преди да се докаже обратното, което недвусмислено ще стане, всеки, който не заеме позиция в такъв случай, може да се счита за съучастник на навлизащия.
Това е по-вярно за Швейцария, отколкото за други страни. Около 80% от търговията с руски стоки се извършва през Швейцария, а 30% от чуждестранните активи на руски физически лица и компании са депозирани в швейцарски банки. Ако Швейцария беше избягвала санкциите, тя щеше да стане военен спекулант. В обобщение, санкционирането на Русия не е нарушение на неутралитета. Ако не се санкционира Русия, би било нарушение на неутралитета.
5. Правителството нямаше алтернатива
Международният натиск се засилваше и, ако Швейцария не се беше съгласила да наложи санкции, тя самата може би щеше да е обект на свирепи санкции от САЩ и Европейския съюз. Възможно е подобно решение да направи невъзможна, каквато и да е посредническа роля на Швейцария в Украйна в бъдеще. Това би било изключително жалка съпътстваща вреда.
6. Това е прецедент
Колкото и малко алтернативи на това решение да има правителството, то може да се окаже преломно, защото Швейцария на практика се присъедини към западната коалиция от държави от ЕС и НАТО. Това е прецедент за по-нататъшни подобни катастрофи, заплашващи света. Има опасения, че Китай в даден момент ще се опита да анексира островната република Тайван. Следвайки логиката на примера с Русия, Швейцария ще трябва да наложи санкции на Китай.
7. Споразумението с ЕС става все по-неотложно
За Швейцария има опасност светът да се консолидира във враждебни политически и икономически блокове в резултат на войната в Украйна. Това би означавало, че значението на Европа за швейцарската икономика ще нараства. Ето защо е още по-важно правителството и парламентът да работят за бързо стабилизиране на отношенията с ЕС. Споразумението с ЕС по институционалните въпроси стана много по-неотложно след руската специална операция.“
Източник: TagesAnzeiger
