Зелената бяла Олимпиада
Китай представи Зимните олимпийски игри 2022 в Пекин като първите „зелени“ олимпийски игри, включително първите игри, които ще се провеждат със 100% възобновяема електроенергия
В нов анализ за Carbon Brief се вижда, че желанието на китайското ръководство да демонстрира развитието на чистата енергия и да го превърне в част от международния имидж на страната, макар и важно само по себе си, е подкрепено от реално развитие на практика.
Жанжиаку, планинският град в китайската провинция Хубей, който е домакин на ски събитията на игрите, има капацитет за възобновяема енергия, надхвърлящ този на повечето страни по света и пионерска „Зелена електрическа мрежа Жанжиаку“, построена за доставка на електроенергия от града до съседния Пекин.
Освен това, пилотната възобновяема енергийна мрежа е мащабен модел на много по-голям план, който китайското правителство въвежда в цялата страна, тъй като цели да достигне пик на въглеродния диоксид (CO2) до 2030 г. и след това да достигне въглеродна неутралност до 2060 г.
Олимпийско „зелено“ захранване
От началото на подготовката, в средата на 2019 г., до края на игрите, местата на провеждане ще изискват около 400 гигаватчаса (GWh) електроенергия, според организаторите. Това се равнява на годишното потребление на електроенергия на приблизително 180 000 китайски домакинства.
До края на 2021 г. инсталираният капацитет на вятърна и слънчева енергия в Китай беше над 600 гигавата (GW), като и двете технологии преминаха границата от 300 GW миналата година. Включително хидроенергията, общо 2480 тераватчаса (TWh) електроенергия от възобновяеми източници са били генерирани през 2021 г. в Китай. Следователно богатият капацитет за възобновяема енергия на Китай може лесно да покрие потреблението на електроенергия в Олимпийските игри.
Въпреки това, вместо просто да купува възобновяема електрическа енергия на хартия, чрез търговския механизъм, правителството използва игрите, за да създаде специализирана възобновяема енергийна мрежа.
За да изпълни обявената цел за 100% възобновяема електроенергия, правителството използва междурегионалния механизъм за търговия със зелена енергия, който позволява на големите потребители да купуват електроенергия от възобновяеми източници, произведена навсякъде в страната. На игрите е даден приоритет в платформата за търговия, като местата могат да купуват електричество от възобновяеми източници на по-ниска цена.
State Grid Beijing Company управлява търговията с електроенергия от възобновяеми източници за игрите. Това електричество идва главно от 11 компании за производство на вятърна и слънчева енергия, разположени в Жанжиаку. Организаторите съобщават, че са закупили 171 GWh „зелена” електроенергия – вятърна и слънчева до 30 октомври 2021 г. и 237 GWh до края на 2021 г. Тези цифри предполагат, че потреблението на електроенергия на местата по време на самите олимпийски игри ще бъде около 160 GWh.
Зимните олимпийски игри ускориха изграждането на гъвкавата постоянна (DC) мрежа за възобновяема енергия Жанбей. Игрите в Пекин 2022 разчитат на тази новоизградена инфраструктура в град Жанжиаку, проект на стойност 2 милиарда долара, стартиран през юни 2020 г. за разпространение на вятърна и слънчева енергия, с помпено водно съхранение за регулиране на вариациите в производството.
Жанжиаку: столицата на вятърната енергия на Китай
Инсталациите за вятърна и слънчева енергия в Жанжиаку също бяха ускорени, като капацитетът им достигна 23,4 GW, разделяйки се на 16,4 GW вятърни и 7,0 GW слънчеви. Ако градът беше държава, неговият комбиниран вятърен и слънчев капацитет щеше да бъде дванадесетият по големина в света, както е показано на графиката по-долу, зад Бразилия, но пред Виетнам.
Капацитет на вятъра и слънцето, гигавати, на град Жанжиаку в Китай (откроен) в сравнение със страните с най-голям комбиниран капацитет в света. Графиката не показва общата сума за Китай, който надмина 600 GW през 2021 г. Източник: IRENA. Графика по Carbon Brief с помощта на Highcharts.
При средна работна скорост за януари-февруари, производството на вятърна и слънчева енергия в Жанжиаку през 17-те дни на игрите ще бъде около 2300 GWh, около 10 пъти повече от прогнозираното потребление на електроенергия на олимпийските обекти през това време.
Инсталираната в града мощност на въглища от 5,9 GW е по-малка от инсталациите за възобновяеми източници. Смятаме, че повече от 60% от производството на електроенергия в града през януари-февруари ще бъде получено от вятърна и слънчева енергия, както е показано на графиката по-долу. Продукцията от вятър и слънчева енергия също би надвишила общото потребление на Жанжиаку през периода.
Този дял от 60% за вятърна и слънчева енергия се откроява особено силно от останалата част от провинция Хубей и от Пекин, където изкопаемите горива генерират 90% от цялата електроенергия по това време на годината. Средната стойност за цялата страна е приблизително 75% (най-дясната колона).
Прогнозен микс за производство на електроенергия, %, в град Жанжиаку, провинция Хубей като цяло, Пекин и Китай. Източник: Миксът се изчислява въз основа на последния докладван генериращ капацитет от Националната енергийна администрация, с изключение на град Жанжиаку, който използва новинарски доклади, и средното използване на капацитета за периода януари-февруари през последните пет години. Средните стойности на Хубей се прилагат към Жанжиаку. Графика по Carbon Brief с помощта на Highcharts.
Гъвкава мрежа
„Гъвкавата зелена електрическа мрежа“ в Жанжиаку е първата по рода си, която използва постоянен ток, технология, много по-подходяща за предаване на много дълги разстояния, отколкото с променлив ток.
Освен мощността за производство на вятърна и слънчева енергия, мрежата е свързана с помпената станция за съхранение на Фенин, която може да съхранява енергия от възобновяеми източници, за използване по-късно, както е показано на картата по-долу.
В допълнение към мрежата, свързваща Жанжиаку с Пекин, градските инсталации за възобновяема енергия захранват директен далекопровод, построен за захранване на новия град Сюнан, китайският „град на бъдещето“, който се строи извън Пекин.
Дългогодишно предизвикателство пред китайските линии за предаване на дълги разстояния е тяхната негъвкава работа, което означава, че голяма част от мощността, изпращана през линиите, е генерирана от въглища. Проектът Жанжиаку е за пионер в нова институционална структура, която е необходима, за да може електрическата мрежа да абсорбира високи дялове на периодично генериране, поне толкова, колкото новия хардуер.
Продължаваща зависимост от въглищата
Въпреки това, мерките, които електроцентралите на въглища съобщават, че предприемат, за да осигурят стабилно електрозахранване по време на Олимпийските игри, подчертават, че китайската електрическа мрежа все още силно разчита на въглища.
Държавните групи за производство на електроенергия наредиха на своите централи в района Пекин-Тяндзин-Хубей да натрупат достатъчно въглища, за повече от 30 дни, и да извършат поддръжката си преди края на 2021 г., така че всички те да могат да генерират по време на игрите.
Доставките на въглища са с приоритет в железопътния и автомобилния транспорт. Изискването на правителството да увеличи запасите от въглища в провинциите, които имат важна роля в снабдяването с електроенергия за Олимпийските игри, предизвика скорошно увеличение на цените на въглищата.
Сякаш, за да подчертае продължаващото разчитане на въглищна електроенергия, през първата седмица от игрите беше одобрена нова електроцентрала с мощност 2000 мегавата в сравнително богатата крайбрежна провинция Женян.
В допълнение, Министерството на промишлеността и информационните технологии и Министерството на екологията и околната среда публикуваха съвместно „известие за пиковото изместване на производството за желязната и стоманодобивната промишленост в районите на Жинжинжи през зимния отоплителен сезон 2021-2022 г.“, за да намалят замърсяването на въздуха.
Въпреки впечатляващите печалби, това показва, че все още са необходими краткосрочни мерки за осигуряване на приемливо качество на въздуха по време на събития от национално значение.
След олимпиадата
Вятърната и слънчевата енергия на Жанжиаку в момента могат да генерират около 44 TWh годишно. Собственото потребление на града е около 19 TWh, оставяйки около 25 TWh за износ.
След като атлетите се приберат вкъщи се предвижда „зелената мрежа“ да подава около 14 TWh възобновяема енергия от Жанжиаку до Пекин всяка година, което се равнява на приблизително 10% от потреблението на електроенергия в китайската столица, оставяйки трайно наследство от игрите.
Още 7 TWh годишно ще се подават на Сюнан, китайския „град на бъдещето“, който се строи извън Пекин. Предаването до там се осъществява чрез специалната линия за подаване на ултра-високо напрежение Жанбей.
Междувременно Жанжиаку се стреми да увеличи повече от два пъти своя вятърен и слънчев капацитет от настоящите нива, за да достигне комбинирани 50 GW до 2030 г.
В още по-голям мащаб, централният плановик на Китай, Националната комисия за развитие и реформи (NDRC) наскоро обяви първата партида проекти и планове за китайски „бази за чиста енергия“ на запад около пустинята Гоби, с капацитет от 100 GW и Съобщава се, че финализира втората партида, с капацитет от 400 GW, който трябва да бъде инсталиран до 2030 г. Базите ще бъдат обширна регионална мрежа от вятърни и слънчеви енергийни инсталации, предназначени да предават енергия към центровете за търсене на изток.
В същото време производството на електроенергия с изкопаеми горива продължи да расте през 2021 г. и емисиите на CO2 от сектора ще достигнат пик едва в края на това десетилетие. Инвестициите в нови електроцентрали, работещи с въглища и газ, продължават, увеличавайки се с 19% на годишна база през първите 11 месеца на 2021 г.
Това може да изглежда парадоксално, тъй като възобновяемата енергия има ясно разходно предимство пред новата енергия от въглища, особено след увеличенията на тарифите, плащани на въглищните електроцентрали в края на миналата година. В отговор на недостига на въглища и енергийната криза, правителството позволи тарифите, плащани на въглищните централи, да се повишат до 20% над референтните цени за отделните провинции.
Това означава, че на въглищните централи се плаща повече за мощността им, отколкото на новите проекти за вятърна и слънчева енергия, чиито тарифи са обвързани с референтната цена за въглищна енергия.
Освен противопоставянето на частни интереси, ключовият въпрос, определящ темпа на прехода на Китай, е увереността на лицата, вземащи решения, че чистото електричество може да поддържа енергийното потребление без допълнително добавяне на мощности, работещи с въглища.
Пионерските регионални мрежи с висок дял на възобновяема енергия и особено мрежата, която захранва офисите на най-висшите вземащи решения в Пекин, има по-широко национално значение в този контекст.
Източник: CarbonBrief
