Безскрупулното висше образование в САЩ губи височина
Историята на българския премиер, който превзе властта с една бизнес специализация в Харвард, отвори съзнанието на много хора в България, но блясъкът на скъполплатения престой там се оказа не толкова ярък. Не само заради спекулата със стойността на една диплома от едно бизнес училище.
Ново изследване и анализ на престижния Американски институт за предприемачество (AEI) установява, че се появяват признаци, показващи, че студентите губят търпение с ограниченията по повод Covid и се чудят дали образованието в колеж си струва труда.
След последния ръст на случаите, студентите навсякъде в САЩ бяха възпрепятствани да напускат общежитията си, казаха им, че не могат да вечерят в местни ресторанти, забранено им е да напускат окръга, в който ходят на училище, и бяха принудени да се върнат в дистанционно обучение. Оплакванията започнаха да се стичат от студенти и семейства, които плащат сметките за обучение, но най-вече те се свързват с тези драконовски ограничения.
Има нови признаци, че студентите губят търпение с тези рестрикции и започват да се чудят дали образованието в колеж наистина си струва да премине през толкова много проблеми. Досега администраторите на колежите са имали надмощие в преговорите със студентите, отчаяни да спечелят прием в своите институции. Те обаче започват да губят това предимство.
Въпреки че може да не изглежда така, дори висшето образование, най-вече в САЩ, е подчинено на законите на търсенето и предлагането. И търсенето на колеж бързо намалява. Миналата седмица Националният изследователски център за студенти отчете спад от почти половин милион студенти в сравнение със записването през предходната година. Част от спада се дължи на дългосрочните демографски тенденции. След десетилетия на стабилен растеж на населението, броят на студентите във всяка възрастова група продължава да се свива средно с 1,67 процента годишно от 2010 г. Спадът не показва признаци на спиране. Сривът на ражданията след финансовата криза от 2008 г. ще удари приемните служби в колежите само след няколко години, така че институциите ще бъдат принудени да се състезават за намаляващия брой студенти.
Настоящата икономическа криза изостри нещата. Студентите виждат свит пазар на труда и започват да усещат, че може да не се нуждаят от висше образование, за да получат работата или заплатата, която търсят. Дъг Шапиро, изпълнителен директор на Изследователския център на Clearinghouse, наскоро каза пред Washington Post, че се тревожи за тази тенденция, защото тя може да повлияе непропорционално на потенциала за печалба на студентите с по-ниски доходи в бъдеще. Това са студентите, които най-вероятно ще се възползват от тесния пазар на труда.
Това е възможно, но не отчита колко студенти са получавали дипломи и след това са заели работни места, които изобщо не изискват висше образование. Барманите, таксиметровите шофьори и шофьорите на камиони никога не са имали нужда от тези степени и тласкането им в четиригодишни училища ги натоварва с огромни суми дългове без възвръщаемост на тази инвестиция. Това не взема предвид алтернативните разходи за годините, прекарани в преследване на безполезни степени, много от които никога не са били завършени.
Години наред колежите натискаха несправедливото си предимство. Те са предоставили удостоверение и пропуск за професии на средната класа, дори за тези, които не са научили много в колежа, което би им помогнало в избраните от тях кариери. Колежите имаха съюзници в гимназиалните съветници, които тласкаха студентите към висше образование, понякога като начин да компенсират всички недостатъци на системата с основно и средно образование.
По-специално елитните колежи се занимават майсторски с игри, за да гарантират, че могат да изтръгнат възможно най-много пари от семействата. Неотдавнашен федерален съдебен процес обвинява 16 висши училища, включително Браун, Университите в Чикаго, Колумбия и Корнел, в заговор, чрез подобни на картели споразумения, за да намалят размера на финансовата помощ за приетите студенти. Съгласно федералния закон на училищата беше разрешено да използват обща формула за финансова помощ, ако са били „необходимо слепи“ в процеса на приемане. Уви, според делото те не са били. Един изпълнителен директор на Американския съвет по образование казва пред New York Times, че се съмнява, че делото ще бъде успешно, защото „училищата са много наясно с антитръста и са особено подготвени, те са получили добри съвети.“ С други думи, те имат добре компенсирани адвокати, които да ги предупреждават за примки и вратички в закона. Но той може да греши относно перспективите за делото.
Преди няколко години Националната асоциация за консултации за прием в колеж уреди дело с Министерството на правосъдието, което обвини организацията, че използва своя етичен кодекс, за да попречи на студентите да разглеждат оферти от други училища след изтичане на предварително уговорения срок.
Сега изглежда, че най-накрая студентите и родителите поумняват за финансовите игри, които колежите играят. В проучване на Gallup през 2019 г. само 51% от американците казват, че получаването на висше образование е „много важно“, което е значително по-малко от 70% през 2013 г. Федералното правителство ще продължи да субсидира висшето образование, въпреки всички доказателства, че това само прави колежа по-скъп и недостъпен за повечето студенти. Радващо е, че дори с демократите във властта във Вашингтон, опрощаването на студентски заеми изглежда не води до никъде. Но дори и със свободно течащите пари от федералната хазна, колежи затварят или дори понижават цените си. Университетът Дрю, колежът Sweet Briar и колежът Бенедикт понижиха таксите за обучението си тази есен. Други ще бъдат принудени да предприемат подобни стъпки – и то скоро.
Въпреки че висшите училища на Ivy League-та може да успеят да намерят достатъчно студенти, желаещи и способни да плащат пълно обучение, много от тези студенти вече могат да изберат да посещават други колежи, които са по-достъпни, дори ако са с малко по-ниска репутация в академичните среди. Кой знае, може би ще са по-заинтересовани да живеят в кампуси, където не им се налага да носят маски през цялото време или да се изолират в стаите си в общежитията седмици наред. Както Шапиро отбеляза в публикацията: „Залогът е голям. Трябва да върнем студентите в правилния път, да ги ангажираме отново.“ Може би е така, но това може да не е лесно да се направи.
Източник: AmericanEnterpriseInstitute
