Вътрешно горене без емисии е наистина възможно
Иновацията, която ще работи с амоняк, може да революционизира задвижващите системи за търговската авиация и ще помогне за постигането на бъдеще без въглерод
Университетът на Централна Флорида (UCF) ще ръководи проект на НАСА на стойност 10 милиона долара за разработване на реактивни двигатели с нулев въглероден отпечатък. Разработва се нова технология, която се очаква да направи така, че самолетните двигатели да спрат да отелят вредни емисии, което потенциално ще направи революция в авиационната индустрия. UCF събира екип от експерти и заинтересовани страни, за да оцени тяхната иновация, която има за цел не само да направи авиационното гориво зелено, но също така да създаде двигатели и системи за зареждане, които лесно се интегрират в текущата летищна инфраструктура, като по този начин спестяват на летища и производители на самолети милиони долари, когато се наложи преоборудването.
„Не искаме да създаваме нещо, което ще бъде твърде тромаво и скъпо за изпълнение“, казва водещият изследовател и професор по инженерство на UCF Джей Капат. „Ако искаме хората да приемат тази зелена технология, тя трябва да бъде мащабируема. За да приемем водорода, например, не можем да очакваме всяко летище да създаде големи криогенни системи за течен водород като космическия център Кенеди. Това е неразумно.” С този практичен подход Капат събира екип от експерти от UCF, Georgia Tech и Purdue, както и експерти от индустрията от Boeing, General Electric, ANSYS, Southwest Research Institute и Greater Orlando Aviation Authority. Екипът получи 10 милиона долара като петгодишна субсидия от Инициативата за лидерство на университета на НАСА, за да започне процеса.
„Имаме добра концепция“, казва Капат. „И като имаме наши партньори в индустрията, ние знаем, че ще се настроим и ще бъдем готови за технологичния преход, за да можем да осигурим истински по-зелено бъдеще за нашите деца.“
Капат и няколко негови колеги от UCF по инженерство и Космическия институт във Флорида предлагат използването на течен амоняк (NH3) като гориво за самолети, което при изгаряне ще отделя безвредни вещества, които са наистина „зелени“, като същевременно осигуряват достатъчно мощност, за да поддържат самолета във въздуха. На голяма надморска височина амонякът е естествено течен, което ограничава необходимостта от специална обработка.
Очаква се летищата и самолетите да съхраняват амоняка в резервоарите за гориво.
Амонякът обикновено се използва като тор или като се смесва с вода, в някои домакински почистващи препарати. Амонякът ще бъде носителят на водорода, който ще бъде каталитично „разбит“ за освобождаване на азот и водород. Водородът ще бъде изгорен във вградените горивни камери (вътре в двигателя), за да осигури мощността. След това излишъкът от NH3 ще бъде използван за каталитично намаляване на NOx, останал в отработените газове, превръщайки го в азот и вода.
„Когато се освободи водородът, ще има допълнителен бонус” обяснява Капат. Процесът на преобразуване осигурява и охлаждане, което може да се използва за предпазване на двигателите от прегряване и изгаряне. Въздействието може да добави по-добра производителност и ефективност на двигателя. Топлината на отработените газове на двигателя след това могат да се преобразуват обратно в електричество за бордова употреба, като по този начин се намалява потреблението на мощност от основните двигатели.
Екипът също така разработва нови компоненти за реактивни двигатели, които да се използват във връзка с новото гориво. Екипът използва клас самолети 737-8 за базова линия, тъй като той представлява почти една четвърт от всички търговски самолети, според данни на Boeing.
Източник: UCFToday
