Гарантирането на доходите не намалява желанието за работа
Въпросът за мотивацията при полагане на наемен или предприемачески труд изглежда като този за яйцето или кокошката. На практика обаче науката доказва, че трудът е основна човешка характеристика, освен, че е такова право
Учени от нидерландския Университет в Лайден доказват как базовият доход не означава непременно, че хората ще работят по-малко. Това е заключението от поредица от поведенчески експерименти на когнитивния психолог Фена Полетиек, социалния психолог Ерик де Квадстение и когнитивния психолог Бастиан Вуик. Те също така откриват индикации, че хората с базов доход е по-вероятно да намерят работа, която им подхожда по-добре.
Психолозите получават безвъзмездна помощ от Нидерландската синдикална федерация FNV за изследване на поведенческите ефекти на базовия доход. Те симулират структурата на възнаграждението на различните форми на социално осигуряване в експеримент. „Накарахме хората да изпълняват задача на компютър“, казва Де Квадстение. „В множество цикли, които представляваха месеците, през които трябваше да работят, те вършиха скучна задача, в която трябваше да поставят точки на ивица. Колкото повече от тях направиха, толкова повече пари спечелиха.“
Психолозите изследват три различни условия: липса на социално осигуряване, система за условни обезщетения и безусловен базов доход. Де Квадстение, казва: „При положението без социално осигуряване, участниците в теста не са получили гарантирана сума. В състояние на условни обезщетения те са получили такава сума, която са загубили веднага след като са започнали работа. При условие на базов доход те са получили същата гарантирана сума, но не са я загубили, когато са започнали работа“.
Хората не сядат безсмислено, ако имат гарантиран доход
Базовият доход се оказва, че не е довел до намаляване на желанието за работа и усилията на участниците, твърдят психолозите. Не се увеличават и очакванията им за заплатите. „В дискусията за базовия доход почти винаги се казва, че хората сядат и не правят нищо, ако им дадете безвъзмездни пари“, казва Полетиек, който не вижда индикации за подобен поведенчески ефект.
Демотивиращо е това, което се случва сега
Системата с условни обезщетения (помощи) се оказа, че има отрицателен ефект върху поведението и усилията при търсене на работа. „Веднага щом имате ситуация, в която губите обезщетенията си, ако започнете да работите, това ви демотивира“, казва Де Квадстение. „Видяхме това в почти всички експерименти.“
Явлението, при което поемането на платена работа води до намаляване на доходите, е известно още като „капан на ползите“. Полетиек: „Това е недостатъкът от притискането на хората да кандидатстват за работа. Можете да видите, че този капан за някаква полза кара хората да не са склонни към риск. Ако сте на обезщетения и си намерите работа, това води до потенциално по-добра, но и несигурна ситуация в бъдеще. Нямате тази несигурност, ако запазите ползите си.” За да избегнат този риск и несигурност, хората не търсят работа.
Гарантирането на дохода няма нищо общо с това колко жените искат да работят
Предишни проучвания показват, че жените могат да работят по-малко, ако получават базов доход. „В социологическите проучвания виждате, че базовият доход е неблагоприятен за участието на жените в работната сила“, казва Полетиек. Тя и Де Квадстение не виждат тази разлика в собствените си изследвания. Полетиек: „Това показва, че откритото в социологически експерименти, не е свързано само с пола. Няма нищо общо с това колко много жените искат да работят. Жените обикновено печелят по-малко от мъжете и поемат по-голямата част от отговорностите за грижите в семейството. Ето защо е по-вероятно те да изберат да сменят работата си с грижовни роли, ако получат базов доход“.
По-добро съвпадение на интереси, мечти и възможности
Психолозите откриват и индикация, че хората с базов доход търсят работа, която им подхожда по-добре. „Измерихме дали участниците в теста са амбициозни, дали искат да направят най-доброто, което могат. Готови ли са да вършат стресираща работа или са доволни от обикновена работа, стига да печелят нещо?“ Това лично отношение към работата се оказа по-силно определящо за вида работа, която участниците в теста са поели в системата с базов доход, отколкото в другите две системи.
Това е важно ново откритие, казва Полетиек. Това може да означава, че сигурността на базовия доход дава на хората свободата да намерят работата, която най-добре отговаря на тяхното лично отношение, мотивация и способности. „Тогава ще получите по-добро съвпадение между работодател и служител. Това би било голямо предимство не само за работниците, но и за работодателите.“
Източник: Universiteit Leiden
