Полша влиза в тежък сблъсък с Брюксел
В евросъюза вече се води студена Гражданска война, а миналогодишните мъки ще избледнеят до незначителни в сравнение с всемогъщия сблъсък, който идва през Новата година
Историкът и бивш евродепутат от Групата за Директна демокрация в Европа, Пол Нутъл, пише в свой анализ за почти скъсаните отношения между една страна-членка на ЕС и лобистко-бюрократичното управление на юнионистите в Брюксел.
„През 2021 година Полша се присъедини към Унгария и Словения като „черна овца“ за Брюксел. Страната е във война с ЕС по редица въпроси, включително спор за правата на ЛГБТК и спорове за изменението на климата, граничните политики, независимостта на съдиите и най-важното, върховенството на правото на ЕС.
По отношение на последното от тях, въпросът заобикаля решението на полския конституционен съд, че полското законодателство има предимство пред някои аспекти както на договорите на ЕС, така и на решенията, постановени от Съда на Европейския съюз. В резултат на това Брюксел задържа значителна сума от средствата за възстановяване от ковид-кризата за Варшава и нанесе шамар на страната с невероятно големи глоби.
Този въпрос стигна до върха малко преди Рождество, когато Европейската комисия започна съдебно производство срещу Полша. Комисарят по правосъдието на ЕС Дидие Рейндерс написа: „Опитахме се да влезем в диалог, но ситуацията не се подобрява. Трябва да се спазват основите на правния ред на ЕС, по-специално върховенството на правото на ЕС.“
Смелите поляци обаче не са в настроение да отстъпят. Беата Шидло, бившият премиер на Полша, а сега евродепутат, отговори: „Това не е правен спор, а атака срещу полската конституция и основите на полската държавност“.
Полското правителство също не е убедено, че ще получи справедливо изслушване в съдилищата на ЕС. Вицепремиерът на страната Ярослав Качински, който е и ръководител на управляващата партия ПиС, заяви, че Съдът на ЕС е „основният инструмент, използван“ от ЕС за налагане на федералистки идеи. Сега поляците отнесоха случая до своя собствен Конституционен съд, който ще се произнесе дали ЕС има право да свърже финансирането с продължаващия правен спор.
Това, което се случва, е част от по-голямо разногласие относно бъдещата посока на ЕС и ще се разиграе в парламентите и съдилищата през 2022 г. Полша разглежда опитите на Брюксел да наложи своите закони като атака срещу независимостта на страната. Той също така вижда как ръката на Берлин тласка ЕС към единна федерална държава. Всъщност Качински твърди, че много страни „не са ентусиазирани от перспективата за изграждане на Германски Четвърти райх на базата на ЕС“.
Независимо от провокативния език, Качински има право. Документът за коалиционното споразумение на новото германско правителство съдържа ангажимент за „развитието на федерална европейска държава“, на което Полша вече е решила да се противопостави.
Полският премиер Матеуш Моравецки заявява, че „не трябва да очакваме, че ще има едни „Съединени европейски щати“, защото това никога няма да стане“. Той също така прогнозира, че „търканията и напрежението ще се увеличат още повече, ако тези от Брюксел, Берлин или Париж се опитат да тласнат всички останали към такова състояние“.
Полша обещава да спре посегателството на ЕС. Следователно беше показателно, че едно от първите чуждестранни посещения на новия германски канцлер Олаф Шолц беше във Варшава. Въпреки че двамата с Моравецки си размениха мили думи, със сигурност нямаше съвпадение на позициите. След срещата полският премиер заяви, че „демократичната или бюрократичната централизация“ е утопична и че вместо това той иска да види „ЕС, съставен от суверенни държави“.
Очевидно ЕС се разделя на два лагера: тези, които искат да се придвижат към федерална супердържава, което ще означава, че някои държави ще предадат още повече суверенитет на Брюксел, и тези като Полша, които искат по-свободно споразумение.
Полша обаче не е сама и има съюзници, включително Унгария, както и Словения, която също сега е на огневата линия срещу федерализирането на ЕС. Освен това миналата седмица румънският конституционен съд също отхвърли приоритета на правото на ЕС, което със сигурност ще бъде посрещнато с репресии от Брюксел.
И така, бойните линии бяха добре и наистина очертани, като Полша и нейните съюзници в Централна Европа се изредиха срещу брюкселската бюрокрация и берлинското правителство, а залогът е невероятно голям и за двете страни.
Ако Полша съумее успешно да се изправи срещу Брюксел, тогава върховенството на правото на ЕС е мъртво. Други държави ще бъдат окуражени, следвайки примера на Варшава, и ще отхвърлят или игнорират диктатите от Брюксел. И с това дисциплината и сплотеността в блока бързо ще се разсеят.
От друга страна, ако полското правителство отстъпи, тогава и с него е свършено. Сега то повиши ставката до степен, че извършването на какъвто и да е обратен завой ще унищожи доверието в него, а с това и всяка реална надежда за преизбиране.
И двете страни не могат да си позволят да мигнат първи и това ще бъде битка до финала. Така, че 2022 г. може да бъде годината, която утвърждава или прекъсва членството на Полша в ЕС. Въпреки че полското правителство реагира яростно на всяко предложение за Polexit, със сигурност не може да има друг вариант, ако реши да се придържа към своите принципи.“
Източник: RT.com
