Заключването на цели общества не върши работа
Всичко затворено? Лоша идея – американски изследователи отричат ефективността на пълното затваряне (локдаун).
Към днешна дата няма научни доказателства за ефективността на локдауните. Имаше някакъв консенсус по този въпрос в научната общност до момента малко преди избухването на пандемията на короната. Това обаче се промени през пролетта на 2020 г. Това твърдят поне двама американски изследователи, позовавайки се на множество проучвания.
Само няколко месеца преди избухването на корона-кризата, научната общност беше съгласна, че пълното блокиране не е полезно за борба с пандемиите. С началото на кризата с Covid-19 това се промени внезапно, но без някакви научни доказателства. Поне това е острото обвинение, отправено от двамата учени Филип У. Магнес и Питър С. Ърл, за които наскоро беше публикуван материал в Wall Street Journal. Разбира се, двамата икономисти от „Американски институт за икономически изследвания“ не са вирусолози, но в своето задълбочено изследване се позовават на многобройни открития и епидемиологични проучвания, включително тези на Световната здравна организация (СЗО).
СЗО: Симулационните проучвания едва ли са смислени
Категоричният извод на двамата американски автори: „Нашият отговор на пандемията, основан на блокиране и тясно свързани „нефармацевтични интервенции“ (NPI), представляващ безпрецедентна и неоправдана промяна в научното мнение, настъпила няколко месеца преди откриването на Covid-19, все още надделява.“ Въз основа на исторически анализ на пандемиите, сериозните социално-икономически разходи от блокирането и техните почти изключително спекулативни ползи, науката не е склонна да предприема такива мерки.
Преди март 2020 г. СЗО взе решение срещу блокирането и подобни мерки за борба с инфекциозните заболявания. Година по-рано, през март 2019 г. СЗО каза на конференция в Хонконг: „Домашен арест за незасегнати контакти на лице с доказан или предполагаем грип“ не е разумно. „Повечето от наличните в момента доказателства за ефективността на карантината при контрол на грипа идват от симулационни проучвания, които са с малка информативна стойност“. Следователно мащабната домашна карантина „не се препоръчва, тъй като няма очевидно оправдание за това действие“.
Джон Хопкинс: „Най-малко ефективната мярка“
Докладът от септември 2019 г. на Центъра за здравна сигурност към университета Джон Хопкинс също стигна до отрицателно заключение: „Във връзка с високоефективен респираторен патоген, карантината е вероятно най-малко ефективната мярка за ограничаване на разпространението поради високото му ниво на предаване. “ Това се отнася по-специално за вирус, който се разпространява бързо във въздуха, като Sars-CoV-2, който все още не беше открит по това време.
Отделно проучване на СЗО от 2006 г. посочва: „Принудителната изолация и карантината са неефективни и непрактични“. Тя разчита на констатациите от пандемията от испански грип от 1918 г. и се позовава на резултати от Едмънтън, столицата на канадската провинция Алберта, където „публичните събирания бяха забранени, училища, църкви, колежи, театри и други обществени места за срещи бяха затворени и работното време беше ограничено, без това да окаже очевидно въздействие върху епидемията“.
Медицинският историк Джон Бари: Карантината не работи
Въз основа на анализ на испанския грип от 1927 г. в САЩ, проучването заключава, че блокирането „не е доказано, че е ефективно в градските райони“. Само в отдалечени селски райони, „където броят на груповите контакти е по-малък“ е теоретично осъществима тази стратегия, но и тази хипотеза не е проверена.
Историкът Бари, който написа стандартния доклад от 1918 г. за испанския грип, също обяви карантинните мерки за неефективни: „Историческите данни ясно показват, че карантината не работи, освен ако не е абсолютно твърда и пълна“, пише той през 2009 г. Той обобщи резултатите от изследване на огнища на грип в бази на американската армия по време на Първата световна война.
Екип от Джон Хопкинс стигна до заключението през 2006 г.: „Не могат да бъдат открити исторически наблюдения или научни изследвания“, които да доказват ефективността на широкомащабна карантина. И: „Негативните последици от мащабна карантина са толкова екстремни…, че това средство за защита не трябва да се разглежда сериозно”.
Повратният момент беше моделът на Imperial College London
Единственият въпрос, който остава, е защо тази научна оценка се промени от март 2020 г. Според двамата икономисти стратегията за пълна забрана идва от същите източници, които СЗО остро критикува в своя доклад за 2019 г. „Емпиричните доказателства не са се променили“, твърдят двамата учени.
Обаче модел, разработен от Imperial College London оказа голямо влияние върху промененото отношение към блокирането. През април 2020 г. списание Nature осигури признание на екипа на Imperial College, воден от Нийл Фъргюсън. Той разработваше една от най-важните компютърни симулации за Covid-19. Съответно от него последваха катастрофални данни за жертвите на една „неотслабена“ пандемия. Моделът на Фъргюсън обеща да постави Covid-19 под контрол чрез по-строги мерки за NPI.
„Фъргюсън създаде своя модел чрез повторно използване на модел за грип отпреди десетилетия, който имаше значителни недостатъци в научните си предположения“, твърдят Филип У. Магнес и Питър К. Ърл. Например, нямаше начин да се „оцени разпространението на вируса в старческите домове“. Изпълнението на прогнозите за Covid-19 на Imperial в 189 различни държави беше оценено на първата годишнина от публикуването им, на 26 март 2021 г. Резултатът: „Нито една страна не е постигнала прогнозираните нива на смъртност от модела“. Дори най-радикалният модел на Фъргюсън, който предполагаше строго блокиране, което ограничава всички обществени контакти със 75 процента за повече от година, прогнозира повече смъртни случаи в 170 от 189 държави.
Двамата изследователи не могат категорично да обосноват защо здравните власти са действали и правят това и днес. Загадката и съмненията остават.
Източник: Exxpress.at
