За какво не стана дума в новините от Швейцария?
Казионните медии в България излязоха с „гръмки“ заглавия вчера за това, че в Швейцария тази неделя гражданите били подкрепили здравните сертификати и въобще не отразиха другите важни решения, които системата на директна демокрация произведе. А те са не по малко важни и с тежест на закон, нещо за което в нашата мила родина и дума не може да става.
Ковид-политика
Наистина, при 66 % избирателна активност и при близо 65% ваксинирано население в 8 милионна Швейцария крайният резултат показва 62% подкрепа и съответно 38% против мерките.
А мерките не включват само ‚зеленият‘ сертификат, но също и ковид-политиката на правителството, включително подпомагането на засегнатите. Резултатът беше очакван, за него „помогна“ и нарастващият в последните дни с близо 50% брой на заразените, както и появяването на новия вариант Омикрон.
При тези обстоятелства 24 от 26 кантона казаха „да“ на политиката базирана на оспорвания закон. Кантоните Швиц и Апенцел Иннерроден бяха против.
Отзоваване
За българската публика по-интересно би било да се обърне внимание на нещо още по-важно. Гласоподавателите в Женева спечелиха правото да отзовават избрани членове на своето кантонално правителство, опция, която рядко се използва в Швейцария.
Конституционната поправка беше одобрена от 92% от избирателите в неделя, според официалните резултати. Според новите разпоредби член на правителството може да бъде принуден да напусне длъжността която заема, особено ако той е „загубил доверието на гражданите“. Този пример е много важен за нас, защото показва и на българските граждани, че окончателното решение за оттеглянето може да се взема от избирателите.
Самата система за отзоваване на кантонално ниво съществува в Швейцария от 1848 г., но действа превантивно и не се е налагало да се използва често. По правило делата, свързани с некомпетентност или корупция на политиците, се решават основно чрез законови средства, медиен натиск или вътрешна реорганизация.
Женева е един от деветте швейцарски кантона, които въвеждат механизъм за отзоваване, но системата варира значително от един кантон до друг.
Цюрих прави крачка към енергиен преход
Резултатите от последната сесия референдуми показват, че близо 63% от избирателите в неделя подкрепят одобрен от парламента закон за замяна на изкопаемите горива в отоплителните системи с алтернативни енергийни източници. Ще бъдат забранени системите за отопление захранвани с изкопаеми горива в Цюрих.
Правителството удвоява годишната си финансова подкрепа за собствениците на къщи, за да преминат към по-благоприятни за климата отоплителни системи.
Поддръжниците на промяната смятат, че системите, захранвани с петролни продукти и газ, създават 40% от емисиите на парникови газове в Цюрих. Противниците твърдят, че реформата отива твърде далеч и ще доведе до покачване на цените на имотите под наем. Има и опасения, че някои собственици на имоти могат да използват инсталирането на нови отоплителни системи за общи ремонти на сгради, като по този начин принудят наемателите да се изнесат от апартаментите си.
Малко над половината от 26-те кантона в страната са затегнали регулациите относно енергийните стандарти за сгради. През юни швейцарските избиратели отхвърлиха реформа на закона за CO2, която беше насочена към пътните превозни средства, въздушния трафик, промишлените емисии и обновяването на сгради.
Съдебна реформа
Това беше друг важен въпрос подложен на референдум, с много интересна и поучителна предистория. Предприемачът Адриан Гасер, главният инициатор на предложението за съдебна реформа, което включва и избор на федералните съдии чрез жребий, и което бе отхвърлено, заявява, че ще стартира нова инициатива, защото не е разполагал с достатъчно време да убеди избирателите в „злоупотребите в правната система“. Той казва, че правителството и медиите са обработили общественото мнение преди изборите в неделя, според швейцарската информационна агенция Keystone-SDA.
Министърът на правосъдието Карин Келер-Сътър, както и представители на всички основни политически партии обаче приветстват резултата от гласуването. „Това означава, че конституционните разпоредби от 1848 г. и демократичната легитимност на федералните съдии остават непроменени“, казва Келър-Сътър .
Тя добавя, че разделението на властите между правителство, парламент и правосъдие е от решаващо значение, но казва, че сегашната система „не е перфектна“. Участниците в кампанията искаха да въведат система за произволен подбор за 38-те федерални съдии в страната, заявявайки, че на съдебната система липсва независимост от политическите партии и разделението на властите е неадекватно.
На съдиите също щеше да им бъде разрешено да останат на поста си до 68-годишна възраст, без да се подлагат на редовна процедура за преизбиране. В момента парламентът присъжда постовете на федерален съдия според „тежестта“ на партията, която ги предлага. Следователно съдиите без политическа принадлежност нямат шанс да заемат длъжност. Тази система многократно е предизвиквала критики от европейския антикорупционен орган. Противниците, включително правителството и всички основни политически партии, твърдят, че предложението е твърде крайно.
Те твърдят, че парламентарните избори дават повече легитимност и народната инициатива противоречи на политическата традиция на Швейцария. Сегашната система взема предвид критерии като възраст, пол и произход, казват те, като по този начин гарантира широк обществен баланс в администрацията на съдебната власт.
Инициативата е стартирана през 2018 г. от граждански комитет, ръководен от Гасер, един от най-богатите бизнесмени в Швейцария и противоречива фигура, която е имал свои срещи с швейцарската съдебна система.
Източник: swissinfo.ch
