Бедността се бетонира в ЕС
През миналата седмица, бюрократите в ЕП явно са решили, че щетите, които нанесоха със зелените си политики са недостатъчни и са готови да въведат нови правила за минималната работна заплата в ЕС, които подкрепиха с гласуване чрез членовете си от комисията по заетост и социални въпроси (EMPL). Тезите им звучат добре, но само на първо четене.
Първа фалшива цел: Минималната работна заплата следва да гарантира достоен стандарт на живот. Добре звучи, но дали е постижимо? Заплатите, в това число минималната работна заплата (МРЗ), са постоянен разход за всяко предприятие. Механичният ръст на заплатите води до ръст на разходите и загуба на конкурентоспособност за европейските предприятия и преди всичко за българските, които работят по стари технологии, които се нуждаят от много енергия и работна сила.
От друга страна имаме отворени икономики, глобална и неотменима конкуренция, преди всичко от азиатските икономики, който плащат в пъти по-малко за труд и осигуровки на единица продукция. Във Виетнам това се постига заради над три пъти по-ниски заплати спрямо българските, а в Китай заради значително по-високата производителност на труда спрямо българската. А и двете икономики произвеждат всичко това, което произвеждаме в България. Предприятията не могат да работят трайно нито на загуба, нито без печалба, защото инвеститорите губят интерес или работниците губят търпение, а без симбиозата между тях работните места са илюзия. Държавният чиновник доказано не става за предприемач. За предприемачи са годни не повече от 5% от населението.
Предприятията могат да реагират по два начина – да повишат цените на производител и с това всички цени по веригата или да инвестират в модерни технологии и машини, които обаче се нуждаят от по-малко работници и с все по-висока квалификация. ЕК може да подкрепи предприятията в ЕС с повишаване на вносните мита, но това отново ще доведе до повишаване на крайните цени за потребителя. От тук следва простият извод, че всяко механично повишаване на заплатите е мечешка услуга за всички потребители, в това число за работниците и свързаните с техните осигуровки пенсионери, а децата са с нулев доход и тяхното отглеждане става още по-сериозен проблем за мнозинството родители.
Това поставя под съмнение мярката с МРЗ като елемент от прекратяването на деморафската катастрофа в България и кризите на някои други страни в ЕС. До същата мечешка услуга води и колективното договаряне – то директно замразява шансовете на малкия и среден предприемач още в зародиш. Освен всичко изброено досега регулацията на минималните заплати на европейско ниво автоматично убива конкуренцията в рамките на съюза – предприятията от Източна Европа губят своите конкурентни предимства по презумпция пред западните компании и това ще доведе до изтегляне на инвеститори от тези евродестинации.
Така износът на всички за трети страни става илюзия. Втората илюзия, която ни пласират европейските депутати, е регулацията, която да гарантира обезщетения на работниците, различни от приетите за предприятията. Тези хора напълно игнорират факта, че работниците са част от веригата доставки и тя не допуска привилегии или те водят до фалити на предприятията в ЕС на фона на азиатската конкуренция.
Какво да правим тогава, за да осигурим достоен живот на хората, в това число на работещите? Има такова решение, което гарантира на деца и възрастни достоен живот без страх от бедност и социално изключване. Инструментът е отрицателно данъчно облагане или безусловен базов доход, месечно бюджетно плащане, което покрива разходите за живота на деца и възрастни по текущи цени. Финансирането му е просто и се опира на данък върху добавената стойност (ДДС) с балансираща националните бюджети ставки и обратно начисляване, каквато е досегашната практика при вътреобщностните доставки (ВОД) в рамките на ЕС.
Задължителните осигуровки могат да отпаднат в интерес на работниците и предприятията и въпреки това държавните функции да получат достатъчно финансиране, защото ДДС с обратно начисляване е единственият данък, който може да напълни или балансира всеки бюджет, без да вреди на глобалната конкурентоспособност на предприятията, а потребителите могат да понесат всеки товар, когато получават пожизнено безусловен базов доход. В тази връзка в рамките на ЕС е стартирала европейска гражданска инициатива за безусловен базов доход. Вместо да обсъждат нея, депутатите в ЕП работят по обречени модели, които нанасят само щети на предприятията и не носят ползи никому.
Време е да мислим и да действаме по новому!
Автор: Тони Баждаров
