Истинската съдебна реформа е друга. По-добра от пропагандираната.
Платено съдържание
Едно интервю на АгораПост с Даниел Божилов, кандидат за народен представител от БСДД в 19-ти район Русе и 23-ти София
АП: Уважаеми г-н Божилов, как преценявате като уважаван юрист действията на самообявилите се за „партии на промяната“. Те залагат като един от приоритетите в програмите си осъществяване на съдебна реформа. БСДД също е заложила съдебната реформа в своята програма. Какви са приликите и разликите между предложенията на БСДД и другите партии и коалиции?
Благодаря за възможността да говоря пред вас, българският граждански портал може да стане новата платформа на здравия обществен разум и аз се радвам, че вашите читатели ще се запознаят с нашето виждане по този толкова важен за страната ни въпрос.
Съдебната реформа е основен елемент от така желаната от обществото промяна на модела в България. Сама по-себе си, съдебната състема е силно капсулована и днес съществува не толкова самостоятелно, а направо изолирано в своя полза. Резултатите от такова поведение са, че в обществото цари неудовлетвореност, чувството на справедливост просто липсва, а наличието му е главната задача на тази система.
Във времето, именно поради желанието на обществото, като предизборни приоритети са залагани многократно реформи в съдебната система, но следизборно резултатът е, че или такива не се случват, или ако се случат са под силен лобистки натиск и реално генерират точно обратния на желания от обществото ефект. Пример за такива реформи е Гражданско процесуалният кодекс на Манолова, чрез който се приравняват банките към държавата и общините, получавайки огромни привилегии за сметка на правата на клиентите си. Друг пример е реформата отново на Манолова в изпълнителното производство, чрез която се появиха ЧСИ-тата които бяха оставени да вилнеят без контрол.
Другият проблем са предлаганите реформи от „Демократична“ България, тъй като те са фиксирани единствено и само върху главния прокурор и прокуратурата. Самите съдилища, както и законодателния орган са оставени изцяло извън обхвата на тази реформа. А проблемите на съдебната система идват точно от тях. От Парламента, чрез приемане на лоши и лобистки закони, и от съда, където многократно сме били свидетели на „свободно“ тълкуване и интерпретации на законовите правила.
Разликата между всички тези предложения, както и общите приказки на новото образувание на Кирил Петков, и БСДД е, че ние предлагаме комплексен подход за извършване на тази реформа, който да обхване всички елементи на съдебната система, от Парламент до съд. Какво означава това? Означава процедурите да бъдат облекчени от правния формализъм, да бъдат създадени механизми за граждански контрол върху системата и не на последно място сериозно и качествено навлизане на електронното правораздаване, което да ускори самите процеси и да генерира справедлив резултат в разумен срок.
АП: Какво имате предвид под гражданско участие и граждански контол върху правораздаването?
Съгласно Конституцията на Република България цялата власт в страната произтича от народа. Тя се осъществява непосредствено от него и чрез органите, за които се предвижда избор от същия този народ. По отношение на съдебната система това изискване не е спазено. Там суверенът не е представен и не участва по никакъв начин. Още по-малко има възможност, за какъвто и да е контрол върху действията на съдебната власт. По тази причина е жизнено важно гражданите да получат някаква представителност в тази власт.
Една от основните идеи на БСДД е определени органи в съдебната система да бъдат избирани пряко или по предложение на граждани и граждански организации. Пример, който често сме давали е Главният инспектор на Инспектората към ВСС да се избира на преки избори, тоест ключа от съдебната власт, контрола върху нея, по този начин да се държи от гражданите. Но далеч не само. До момента не съм срещал някаква сериозна аргументация защо граждани и граждански организации да не могат да участват в номинирането на главен прокурор или председатели на ВАС и ВКС. Виждаме, че последните избори на тези ръководни длъжности се извършват от ВСС при „състезание с един кон“ и предизвестен победител. Това се случи с избора на Цацаров за главен прокурор, с избора на Гешев, а така също и с този на Лозан Панов за председател на ВКС. Напът сме да се сдобием по абсолютно същия начин с новия председател на ВКС.
Създаването на възможност граждани и граждански организации да номинират би направило целия процес по избор значително по-прозрачен и конкурентен. Друг механизъм, който предлагаме в нашата програма е възможността чрез гражданска инициятива с определен брой подписи да бъдат блокирани и оттеглени лоши закони. Връзката със съдебната система на това предложение е пряко, тъй като много от лошите и несправедливи практики се дължат именно на такива закони. Но при сегашното положение тяхното атакуване е много сложно или дори невъзможно. А това е огромен проблем пред съдебната система.
АП: Г-н Божилов, споменахте и електронното правосъдие? Как да разбираме това и какви последици би имало?
Електронното правосъдие е инструмент за ускоряване на съдебните процеси. Един може би от основните проблеми е бавното правораздаване, а такова правораздаване не е правораздаване. Не може едно дело да се точи по 10-15, че и 20 години и ние да говорим, че имаме правосъдие. Електронното правосъдие, заедно с премахването на значителна част от формализма ще позволи редица процесуални действия, които към момента се извършват в съдебни заседания, да се вършат междувременно. Ще ускори процесите на призоваване и размяна на книжа между страните и ще позволи много по-ефективна организация на съдебния процес. Това ще спомогне самите открити съдебни заседания (които са гаранция за справедливост на процеса), да се свеждат до едно-две, като всички подготвителни действия да бъдат извършени междувременно и то без да се увреди или затрудни защитата на правата на всяка от страните.
АП: Наясно сме, че един от основните ви акценти няма как да не е борбата с корупцията. За момента, в 32-годишния ни преход няма осъден висш политик или министър. Какви са причините и как това може да бъде променено?
Причините общо казано са две. Едната е лошото законодателство. Колко пъти, когато стигнем до обвинения по отношение на висши държавни служители съдебните органи стигат до фразата „ами не е морално, но е законно“? Именно затова е необходимо цялостен преглед на законодателството, така че да имаме съвпадение между морални ценности и нормативни актове. В края на краищата законите следва да защитават именно моралните ценности на дадено общество. Неморално и законно е нонсенс.
Втората главна причина е изключително тромавия наказателен процес. Това е проблем не от вчера, но нито една управляваща или парламентарно представена досега политическа партия не е предприела, каквито и да е действия това да се промени. Което навежда на мисълта, че той е такъв нарочно, а не поради недоглеждане.
Какво имам предвид? В сега действащите нормативни актове в областта на наказателното право едни и същи действия се извършват по три четири пъти в едно наказателно производство. Обикновено при съмнения за извършено престъпление се разпорежда предварителна проверка по Закона за съдебната власт. В рамките на тази проверка се снемат обяснения, събират се доказателства, разпитват се свидетели. На база на тази предварителна проверка се извършва преценка и при положение, че се прецени, че е налице основание за образуване на наказателно производство прокуратурата образува така нареченото досъдебно производство. И това досъдебно производство отново повтаря всички действия извършени при предварителната проверка, тъй като законът така е предвидил. Накрая, ако се стигне до внасяне на обвинителен акт пред съда се повтарят абсолютно същите действия по събиране и проверка на доказателствата, които са извършени при предварителната проверка и в рамките на досъдебното производство.
Ами при това положение на безсмислено преповтаряне на едно и също три пъти (а може и повече, ако съда прецени, че някое действие е извършено при процесуално нарушение) и то в комбинация с безкрайно формализираното събиране на доказателства как да имаме бърз наказателен процес и съответно отговорност и справедливост? Затова делата срещу злоупотреби с влас и корупция висят по съдилищата с десетилетия и накрая се прекратяват я по давност, я защото някоя формалност просто не е спазена.
Именно тази порочна практика следва да се прекрати, за да имаме едно бързо правораздаване в областта на наказателния процес. В почти всички страни, за които знам, всички доказателства и показания се събират един път без значение на коя фаза от наказателното производство са събрани и са напълно годни и валидни за преценките на съда.
В заключение и с благодарност за предоставената ми от вас трибуна, бих казал, че съдебната власт е много специфична, защото е единствената професионална власт от трите. Към нея ние подхождаме с уважение и разбиране. В нея има наистина достойни професионалисти, които имат желанието и възможностите да я обърнат с лице към българското общество, признавайки правото на гражданите да участват в целия политически процес.
Редакционен екип на АгораПост
