Истината и само истината за базовия доход!
Свидетели сме на поредното лицемерие на правителството, което по примера на другите правителства в последните 31 години дезертира от изпълнение на държавните функции в областта на доходите, които са част от човешкото право на жизнено равнище, подробно описано в член 25 на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от общото събрание на ООН през далечната 1948 година. Проблемът с доходите има само едно държавническо решение – универсален базов доход, който представлява месечно бюджетно плащане, покриващо издръжката на живота на деца и възрастни по текущи цени. У нас се предлага само от кандидатите на една партия на предишни и предстоящи избори.
Тук е мястото и моменът обаче да ви предпазя от наглите лъжи на едни мошеници, слуги на модерните робовладелци, които твърдят „убедено“, че базовият доход е идея на така нареченото световно правителство, което иска да отнеме свободата ни и, че е „кранче“, на което някой стои и пуска или спира средствата в зависимост от личния си интерес. Ако това беше вярна теза, то базовият доход отдавна щеше да бъде реалност, защото моделът за осъществяването му е известен не от вчера. Освен това, световният елит никога не говори за прякото гражданско участие в Правов ред на директна демокрация. Само в една политическа програма се предлага базов доход в условията на директна демокрация, която не е нищо друго освен успешният и добре познат „швейцарски модел“. Да, там на първо четене идеята не получи нужната подкрепа на първия по рода си референдум в света, но Швейцария е известна и с това, че са били нужни десетилетия за просто нещо като правото на жените да гласуват. Но в България, за разлика от Швейцария, около 80% живеят в бедност (повечето в крайна) или в риск от бедност, а страната ни е световен шампион по смъртност в света от 2019 насам, оставайки последна по икономическо и човешко развитие в ЕС.
Базовият доход заедно с достатъчното финансиране и изпълнение на останалите държавни функции, в това число качествени и общодостъпни, финансирани от бюджета здравеопазване и образование, стимулиране на инвестициите и развитието с евтин кредит в национална валута, изграждане на модерна инфраструктура и енергетика, защита на националното производство чрез паричната политика, законност, вътрешен ред и други ще изпрати бедността в историята, ще създаде пожизнени стимули, за да имаме повече българчета в България, да постигнем глобална конкурентоспособност за българските компании. Противно на твърденията на нашите опоненти базовият доход отнема властта на чиновника или некоректния работодател да определят дали имаме право да живеем с достойнство в днешното общество или сме обречени на социално изключване и дори на смърт.
Въпросът е национален, не „глобален“. Базовият доход е пожизнен, автоматичен и безусловен, защото се плаща заради това, че сме хора, които живеят в условията на уседналост на дадена държавна територия. Ваксинирането и здравеопазването са права, а не задължения! Базовият доход е право, а не задължение! Ако някой се безпокои за свободата си в условията на базов доход за всички, границите остават отворени, светът е голям и “спасение дебне отвсякъде“. Винаги може да се емигрира в някоя от любимите държави на интригантите и да се живее постарому, но вече ще липсва елементарен интерес. И винаги всички ще са добре дошли обратно в България!
Друга теза на опонентите на базовия доход е ограничаващото вярване, че който не работи, той не трабва и да яде. Но дори днес децата и пенсионерите не работят, а трябва да ядат, особено подрастващите. И това е по дефиниция. Помощите, сред които детските надбавки например, са мизерни и са ограничени във времето – унизителни подаяния. Заради ширещата се бедност родителите не са в състояние да осигурят средства за живота, здравеопазване и образование на децата си, но изведнъж се намират едни пари за приемни семейства, което превръща децата ни в бизнес, също както здравеопазването. Пенсиите са мизерни, а пенсионният фонд отдавна е фалирал – всяка година получава около 50% доплащане от бюджета, въпреки нищожните суми за хората. Затова е време за ликвидацията на тази провалена система и замяна ѝ, на пенсиите и подаянията, с базов доход или базов доход с пожизнено доплащане за високите пенсии. Време е за инвестиция в човека, точно обратното на помощите, обратното на неграмотността, с която някои лъжепророци искат да омаловажат или неглижират идеята.
Нагла лъжа е, че базовият доход демотивира хората да работят, защото той е основа, при него трудът винаги се възнаграждава повече от неполагането му. Демотивиращи днес са помощите, които се отпускат при унизителни за човешкото достойнство условия, но спират, ако се получава доход от работа или друг източник. Това е капан, таван, спиращо инициативата подпомагане, което в честия случай надхвърля изгодата от труда и отказва хората да се трудят. Точно обратното прави базовият доход. Всеки би работил нещо, за което има квалификация, което би му донесло допълнителни приходи или духовно удовлетворение, защото базовият доход е пожизнен и не се губи. По тази причина с него никой никога не може да злоупотребява.
Ако искаме да има повече българчета и достойни старини за нашите майки, бащи, баби и дядовци, ако искаме да изкореним бедността в България, ще приложим базовия доход още с първия държавен бюджет със съответния мандат.
И накрая да обърна вниманието ви към едни конкретни фарисеи, ходещи по мормонски с книжки, пълни с личните им измишльотини и злоупотребяващи с термина „пряка демокрация“, но в същото време оспорващи успешния швейцарски модел. Именно те искат да държат кранчето на властта със сложни схеми, които лишават гражданите от правото да избират и да бъдат избирани или да решават по всеки въпрос в държавата с поставянето на условия, които създават привилегии и отричат равното право на глас или ограничават властта на гражданите с високи квоти за референдум и неговото задължително действие. Наистина е дошло е време разделно! Да се сменят лъжите с истината, да се смени политиката срещу хората с такава в тяхна полза. Начинът е с масово валидно гласуване за такава политика, за да не отиде България безвъзвратно в историята
Автор: Тони Баждаров, активист
