Жертвеният агнец или как да смачкаме децата?
„Най-добрият начина да покажем на детето пътя, по който трябва да върви, е да го извървим и самите ние.“
Все по-често чуваме от „експерти“ и медии как децата са „неконтролируем преносител на заразата“ и са опасни не само за учителите, но и за собствените си родители и прародители! И какво, ако детето ми е положително на някакъв тест? Ще го изхвърля ли, няма да го прегърна и целуна ли?
Децата са чистотата на духа и емоцията, усмивката, добротата, невинността! Ще позволим ли в чистите им души да се вменява страх и вина? И то в образователните институции, където те трябва да отиват с удоволствие и радост! Където следва да се учат да бъдат достойни, уверени, можещи, знаещи, наши малки герои.
Неспособността на управляващите да се справят с така наречената „пандемия“ ги насочи към децата!
Децата!
Представяте ли си? Моето, твоето, вашите деца са проблемът на самозвани експерти и министри. Да, това е най-лесната мишена. Защо? Защото децата до 10 годишна възраст не могат да учат дистанционно у дома, ако поне единият от родителите не остане с такова дете, което означава да е в неплатен отпуск или да е безработен. Колко угодна позиция да притиснеш най-уязвимата група по време на демографска катастрофа с ширещи се бедност и мизерия? Чудесна идея! Родителите ще склонят да се тестват децата им, за да си запазят доходите, дори и мизерни, все пак няма да са на улицата, гладни и бездомни.
Родителската грижа е поставена пред дилема или позволявам да мачкат психически детето ми, или го обричам на глад и мизерия. Как да избереш? Налагането на психоза сред децата е престъпно деяние. Какво ще се случи, ако родители откажат тестване или ваксинация? Изобщо цялата тази загриженост за живота и здравето на населението на България е със съмнителна добронамереност, защото десетилетия наред сме свидетели на политики в обратната посока. Как да повярваме, че са искрено загрижени за обикновения човек, който от години е подложен на изтребление? Данните от Националния статистически институт са красноречиви и предизвикват въпроси. Защо досега МЗ и МОН не обърнаха внимание че всяка година училище напускат 7 000 деца, като водещата причин е заминаване в чужбина и по семейни причини, най-често по бедност като според НСИ домакинствата с деца са най-голям процент от работещите бедни? Защо всяка година умират по 700 деца. Колко болни деца нямат достъп до образователната система?
Съгласни ли сме? Не! Не! Не!
Веднага изникват още няколко въпроса:
- Идва ли моментът, в който родителите ще бъдат обект на преследване от закона и ще станат ли децата им „клиенти“ по Закона за социалните услуги?
- Ограничава ли се правото на достъп до образование?
- Какъв е смисълът да се вкарат всички деца в класната стая, за да бъдат тествани, като това предполага, че вече са контактни и така или иначе ще се карантинира цялата паралелка?
- Има ли връзка масовото тестване на децата с проектите на МОН за събиране на генетична информация от населението на България и предоставянето й на международни организации?
- Достоверността на тестовете е подлагана на съмнения от доста източници на информация. Кой ще носи отговорност за психическите и емоционални травми на децата независимо дали е позитивен или фалшиво позитивен тестът?
- Не мислите ли, че е доста подло да се предлага на учителите финансово възнаграждение, за да влязат в „играта“?
- Процентът съгласни родители от 90% е намален на 50%, защо? Вероятно, за да се постигне още по-фрагментирано общество и сблъсък между различните мнения. И така да се обричат половината от децата да нямат достъп нито до присъствено, нито до дистанционно обучение?
- Ще се допуснат ли зловредните НПО-та до тестването на децата? Те това и чакат, особено с новите „политици“.
- Ще има ли финансово съдействие с гарантиран доход на семействата, които са отказали тестване и поне един родител е необходимо да остане у дома с детето? С този риторичен въпрос би следвало да започва дебатът във всяка медия от тук нататък.
Тестване на здрави и безсимптомни деца и възрастни е прецедент в медицината, а здравната ни система имаше достатъчно време да настрои протоколите си за лечение, както и да започне реформирането си според новите условия на заболеваемост. Да започне поне сега, а не да прехвърля отговорността на децата. И не ни излизайте с аргумента, че „в Европа“ правели така. Тама правят и хубави неща. Понякога. Най-вече в единствената истинска демокрация на континента.
Пазете децата!
Ако ви е страх от собственото ви дете се подпишете съгласието за тестване 2 пъти в седмицата. Ако ли не, не подписвайте, опълчете се и нека заедно да принудим правителството да отстъпи. Не забравяйте че те разпределят и харчат нашите пари, не свои! Държавата се издържа от нашите пари и прилага политики с нашите пари. Да, купили са стотици хиляди тестове, и то с нашите пари!
Затова е време да чуят и нашия глас. Да се допитат до всички.
