Минималната работна заплата се превръща в капан като помощите
Служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев в предаването „Неделя 150“ по БНР днес заяви, че вдигане на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 ноември на 700 лв., както предлагат от КНСБ, не би могло да се случи. „Не може с административни мерки да налагаме увеличаване на доходите в частния сектор, там действат други правила. В държавната администрация нещата стоят по друг начин. Там със съответните бюджети се приема нарастване на доходите“, посочва Донев. Той уточни, че към настоящия момент МРЗ се определя от правителството, заложена е и в държавния бюджет. От нейния размер зависят много плащания по други закони и една промяна на нейния размер, два месеца преди края на годината, ще доведе до необходимостта да бъдат направени промени в редица плащания към общините и държавата.
И е точно така. Наистина, повишаването на МРЗ, без отчинане на диалога между работодатели и синдикати е спорна намеса на държавата в частни отношения. Но държавата има социални отговорности във връзка с гаранциите за равните човешки права, едно от които е правото на жизнено равнище по член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека (https://www.ohchr.org/en/udhr/pages/Language.aspx?LangID=blg). Тези отговорности могат да бъдат изпълнени чрез държавните функции и модел за базов доход. Както вече много добре знаем, той премахва бедността от първия ден на прилагане, създава пожизнени стимули за преодоляване на демографската катастрофа и възходящо човешкото развитие чрез пожизнено гарантиран доход, който покрива издръжката на живота на деца и възрастни по текущи цени. Води до качествени и общодостъпни образование и здравеопазване с достатъчно финансиране на останалите държавни функции. Заедно с всичко това, осигурява условия за ускорен икономически растеж чрез стимули за потреблението, инвестициите и глобалната конкурентоспособност на компаниите, защото ги освобождава от социалните функции, които всъщност са присъщи на държавата.
Законодателната инициатива, от която се нуждаем, е свързана не с отказа на социалния министър да се ангажира с достойния живот на хората у нас, а с промени в редица закони, които регулират данъчното облагане, задължителните здравно и социално осигуряване, особено на пенсиите, както и на други функции на социалната държава. Единствено и само в полза на хората за изкореняване на бедността.
От друга страна, по отношение на мерките за бизнеса министър Донев смята, че те помагат на бизнеса да запази независимостта си, че подпомагат бизнеса да запази заетостта, защото „при едно спиране на цялата икономическа дейност, пълен локдаун, много трудно работодателите ще наемат работници и служители за тези работни места със съответната квалификация“. За съжаление министърът вярва, че мерките в полза на бизнеса са работещи и пропуска факта, че много от тях не достигат до самите хора, за които са предназначени. На всичкото отгоре, изобщо не разглежда възможността за преки плащания към засегнатите, а и защо не към всички, които със своето потребление всъщност да се погрижат за съществуването на едни или други продукти и услуги.
По думите му мерките за подкрепа на бизнеса са много точно разписани, но си признава, че за едни работодатели има „помощ“, но за други изобщо няма. Според него за момента няма необходимост от нови мерки и няма съответното време за нотифициране на такива нови мерки пред ЕК.
В края на изявлението си, министър Донев, самонадеяно подчертава, че „България е единствената държава в ЕС, която си позволява лукса през два-три месеца да променя мерките в зависимост от това, че някой е поискал някакви по-облекчени условия, за да може да се ползва от помощта, което ЕК не допуска“. Пропуска да уточни обаче, че страната ни все така продължава да бъде най-бедната, най-корумпираната и с най-нещастните хора в ЕС.
Източник: БТА
