Има ли „пилот в самолета“ и кой точно е той?
Платено съдържание
Едно интервю на АгораПост с инж.-ик. Георги Неделчев, кандидат за народен представител от БСДД в 24-ти район София и 8-ми Добрич
АП: Уважаеми г-н Неделчев, за трети път тази година ще избираме представители за работа в Народното събрание, но на хоризонта все още не се вижда ясно изразена изпълнителна власт, която да бъде излъчена след рекордните три вота на избирателите. Защо се стигна до това положение?
Благодаря, най-напред, за вашата покана и за възможността да споделим нашите идеи в пространството и с аудиторията на българския граждански портал.
До тук стигнахме в резултат на една много тежка системна грешка, заложена още в самото начало на демократичния процес преди повече от 30 години. И не, не е виновна Конституцията, която толкова много хора се опитват упорито да демонтират, стигматизират или просто да я нарушат. Проблемът е в своеобразната „приватизация“ на политическата власт и симулирането на демократичност от страна на избираните хора за представители. Как е станало така? Много лесно, гражданите са изключени от процеса под предлог, че са неуки, неразбиращи, неможещи и неспособни да участват в управлението и по тази причина някой по-интелигентен, по-умен, по-експертен, по-наясно, така да се каже, трябва да взима решенията вместо тях. Разбира се, резултатите от такъв авторитарен политически процес са плачевни за обществото ни за пореден път в исторически план, а един по-задълбочен поглед разкрива, че самите представители всъщност са произлезли от същата тази маса от хора и не се различават с някакви свръхестествени способности. Тоест, „собственикът“ на властта в една демокрация, народът, е изведен от владението си и на негово място са поставени личните интереси на много малък кръг от хора, олигархия с партокрация, които на практика упражняват властта за разпределение на обществените пари, национални и чуждестранни.
АП: Това означава ли, че изборният процес е несправедлив? В избирателната система ли е проблемът?
Да. И не. Не, защото избирателната система по един или друг начин дава възможност на хората от народа, както казах, да бъдат издигнати, да се кандидатират и да бъдат избрани поради пропорционалния характер на избора. От друга страна, това е възможно само за онези, които имат достъп до неизчерпаем и огромен, на фона на тоталната бедност у нас, ресурс. Този ресурс, за който говорим, е възобновяем, освен, че е неизчерпаем. Това са парите на българските и чужди данъкоплатци, които всяка година се преразпределят със Закона за Държавния бюджет. Така се е зародила и се поддържа колосалната корупция у нас, възпроизвеждането на практика на едни мажоритарни псевдоелити във феодален порядък. И всичко това, основано на изкуствено поддържана крайна бедност за масите, но и в крайно неравенство, със свръхмогъщи финансово, обожествявани върхове.
АП: Споменавате бедността като база, на която проблемът се е развил. Имате ли решение на този на пръв поглед непреодолим въпрос? Как ще се справите с ниските доходи на българите?
Разбира се, имаме решение. Аз и моите колеги се кандидатираме за пръв път в предсрочни избори за Народно събрание точно, защото носим най-добрите идеи в това отношение. Мога смело да го заявя и повторя безброй пъти, защото без решаването на този въпрос гражданите никога няма да излязат от порочния кръг на квазимажоритарната система от тоталитарни отношения, в която потъват непрекъснато. На практика, това е съвременният Национален въпрос на България – изкореняването на бедността. За щастие, в това отношение решението е много ясно и просто, свежда се до една мярка, която освобождава хората от представителната зависимост, скъсва връзките на корупцията, обезсмисля манипулирането и фалшификациите в изборния процес, и на практика доизгражда националната независимост като прибавя към нея и липсващата днес лична свобода. За да можем да разказваме на обществото за този спасителен план, ние направихме колосално проучване на всички възможни системи, на всички мерки познати у нас, в Европа и по света, на чуждия и национален опит, на собствените ни поведенчески и психологически характеристики, на приложимостта и резултатите от нея. Оставихме си обаче и място за наше, българско, творческо разбиране за възможностите, за реалността у нас и за това как да постигнем най-добрия възможен резултат за нас като общество… Няма да ви мъча повече. Да, става дума за гарантирането на доходите чрез системата с Базов доход. Ще се справим като гарантираме основата. Онази, на която да стъпи всеки един български гражданин от раждането до края на дните си. Обратното на системата с „помощи“, които са таван или по-скоро капан за ограничаване развитието на човека, подаяния, които уронват човешкото достойнство и спират реализацията на личните способности и таланти. Говорим за инвестиция в личността за обществен просперитет, а не „подпомагане“ на бедни, смачкани, унижени и обезправени хора, които цял живот да носят стигмата на личния провал.
АП: Знаем, че вие сте един от активистите по тази тема в България и сме се запознали с вашата дейност през годините в това отношение. Нека да погледнем към актуалното състояние на положението у нас и да споделите как това, което току що ни обяснихте се отнася към належащото прекратяване на демографската ни катастрофа, например?
Демографската катастрофа на България е събирателният образ на провала в настоящата ни система с „представители“. Гордиев възел от застъпващи се и наслагващите се кризи от липсата на здрав обществен разум в решенията, съответно липса на удовлетворен обществен интерес. Неучастието във вземането на решенията, бедността и мизерията, безпереспективността води до загуба на национално самосъзнание, до болести, до изпадане в зависимости, до културен и образователен упадък, до тежки ценностни деформации с функционална неграмотност и най-общо до лоша среда за живот. В такива условия българските граждани или напускат страната, най-често завинаги, или се преселват в Отвъдното по-бързо, отколкото онези, които са призвани да дойдат на този свят в страната ни. И обратното, гарантирането на доходите с пряко участие и ефикасна енергийна основа, прави хората по-здрави, по-щастливи, привързва ги към развитието на родното място без да ги заробва или закрепостява. Това е нашата политическа иновация и причина за нашия стремеж в тази кампания. Всичко това започва с една много важна стъпка в бъдещото Народно събрание – освобождаването на гражданското участие с корекции в неговия Закон.
АП: Имате предвид гражданите да имат последната дума? Да могат да се отзовават представители? Да се направи реален броя на подписите за гражданските инициативи и да се електронизира според технологичните възможности на блокчейна в 21-ви век?
Да, разбирам, че сте наясно и сте се запознали с нашата актуализирана Програма за тези избори. Направихме специална страница, в която сме публикували всичко важно за избора на 14-ти ноември. И все пак ще го повторя като ви го прочета: „Първостепенна и основна цел за кандидатите от БСДД при влизане и работа в Народното събрание на Република България е изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно да бъде върната властта на българските граждани, с истинска смяна на системата към истинска демокрация чрез взимане на решения с допитвания по въпроси, предмет на граждански инициативи на местно и национално ниво. Задължителни национални разяснителни кампании с пълна равнопоставеност на гледните точки, със средства от бюджета за организаторите и тяхната опозиция, с дебати, диспути и ясна аргументация на позициите за и против от страна на експертите, с деклариран и ясен лобизъм, ако има такъв. Отзоваване на представители, народен вот на доверие в средата на мандата след 2 годишно управление чрез референдум, не повече от два мандата на всички избираеми длъжности на всички нива от министерски съвет, народно събрание, президентство, държавни структури и институции и други, до най-ниското ниво. Основната промяна в ЗПУГДВМС следва да бъде свикване на референдум от гражданите с 50 000 подписа за 6 месеца с абсолютна задължителност на всяко решение без бариери и условия. Освен това, включване на обратен референдум за изтегляне на закон с 25 000 подписа за 3 месеца, отзоваване на представител с подписка от гласоподавателите в съответния изборен район или община за два месеца, през които представителят излиза в неплатен отпуск.“ Това на практика променя системата. Истински, устойчиво и в посока просперитет, а не за задоволяване на нечии лични интереси.
АП: За финал нека да се върнем към началото. Може ли да бъде поправен политическият и изборният процес, за да успеете и вие решаващо да влезете в него?
Възможно е. С решение на мнозинството за прекратяване на порочното финансиране на политическите партии, от там на медиите, които „произвеждат“ подходящите симпатяги, които пък от своя страна да взимат подходящите „решения“ за онези, които са ги финансирали, тоест корумпирали. Всичко трябва да излезе на светло с един Закон за гражданското финансиране, с поправка в Закона за колективните трудови спорове с освобождаване на правото на стачка, с нов Закон за синдикатите и с поправка в Закона за политическите партии. И дано следващият Парламент поправи поне Изборния кодекс в частта за изявленията за подкрепа с подписи и регистрациите да стават изцяло електронизирани, както е според европейските практики и регламенти.
Заслужаваме го. И можем, защото „пилотът в самолета“ на държавното управление не е едно лице, а е българският народ. Времето той да поеме нещата в свои ръце отдавна дойде.
Редакционен екип на АгораПост
