• Образование
• Общество
• Свят

Взаимоучителната метода на д-р Петър Берон

Групова организация на обучението.

В съвременния информационен век възнаиква потребността от усъвършенстване на дейностите учене и преподаване и то така, че ученето да бъде съчетано с разбиране и да се приема като позитивен процес от учащите, а преподаването да бъде заинтригуващо, завладяващо, мотивиращо за обучаваните. Така се появява една от общите организационни форми на обучение, груповото обучение. Историческите му корени датират от края на 19-ти век – началото на 20-ти, когато в град Далтон  американката Хелън Паркхърст полага основите на така наречения Далтониски пла.

От общите организационни форми на обучение в най-голяма степен зависи реализирането на основното дидактическо отношение в процеса на обучение – между преподаването на учителя и ученето на учениците. Главната причина за това е, че именно чрез тези форми се осъществява общуването между участниците в процеса на обучение на каквото и да е равнище: учител-ученици и обратно (характерно за фронталната или колективната форма); учител-ученици или ученик-ученик (при груповата форма). Очертават се различни подходи за оппределяне груповата форма на обучение. Според М. Н. Скаткин, С. А. Григорьев и А. М. Раевски, подхода се определя от начина на общуване между учителя и учениците или между учениците, поставя се акцент на комуникативната страна на общуването. Съобразно този подход, при груповата работа се осъществяват групови учебни занятия. Целесъобразно е да се направи характеристика по основните признаци: начина на работа; начина на предлагане на задачите; ръководство на учителя; равнище на общуване; насоченост на социалните контакти. При анализиране описаните признаци се обобщава следното при груповата форма на обучение:

1. Класът работи по групи.
2. На всяка от групите се предлагат задачи.
3. Педагогът ръководи косвено дейността в отделните групи, а може да се достигне и равнище на самоуправление в групите и учениците да работят самостоятелно.

• Общуването е на равнище учител-ученици от дадена група или ученик-ученик (вътре в групата).
• Социалните контакти на учителя са насочени към отделна група ученици, възможни са взаимни контакти между учениците в групите.

Съществуват различни подходи за определянето на груповата форма на обучение. За означаването й отделните автори използват различни понятия; съвместна дейност, групово учене, групова форма на учебна дейност, групова организация на дейността, кооперативна групова форма, екипна дейност и др. Нееднозначно се тълкува и същността на груповата форма, в зависимост от акцента върху една  или друга нейна характерна особеност.

     Като се базираме на познатите теоретични постановки за груповата учебна дейност можем да представим най-важните нейни характеристики:

1.  Класът се разделя на групи с хетерогенен или хомогенен състав, с маък или по-голям брой на членовете на групите, с отговорник или без отговорник в групите.
2. При наличието на обща цел се поставят задачи на всяка група, еднакви или различни за отделните групи.
3. Решаването на задачи се осъществява съвместно при разпределение на задълженията между членовете на групите, ако задачата е подходяща за това, или без такова разпределение чрез съчетаване на индивидуална и съвместна дейност на основата на самоконтрол, взаимен контрол и взаимопомош между отделните членове.
4. Отчитането на дейността се осъществява след приемането на отговора от цялата група, получен след анализ на индивидуалните мнения мотивирани със съответни аргументи, като отговора се презентира от член на групата.

За началните класове значимостта на използването на груповата учебна дейност може да се очертае в няколко направления. По отношение нивото на владеене на учебния материал, интелектуалното израстване на учениците, тяхната самостоятелност и саморегулиране, общуването на учениците, ценностната им ориентация. Важно е да се проследи ефективността на груповата учебна дейност и от гледна точка на учителя. В условията на класно-урочната система на обучение учителят няма големи възможности за целенасочена индивидуална работа с напредналите и с изоставащите ученици. При груповата организация на дейността чрез различния подход се разкриват по-големи възможности.

Въпреки редицата положителни страни на груповата форма на работа, трябва да се отбележат и възможните отрицателни последствия. Те могат да се създадът в следствие на неправилно организирана и проведена групова дейност на учениците, пренебрежение в работата на една част от учениците за сметка на пасивността на друга част, конфликтни взаимоотношения между учениците, нарушаване на дисциплината, трудности при определяне и оценяване на индивидуалните постижения или пропуски на учениците. Гплям процент от тези недостатъци могат да бъдат преодолени. Пасивността на изоставащите може да се ограничи, като при обмена на информация в групата внимателно да се изслушва мнението на всички членове, взаимопомощта да се осъществява с насочване към дадено правило, при отчитане на дейноста пред класа да се редуват всички ученици, да се гласува доверие и на изоставащите.

В груповата форма на обучение се набляга на главни и по-малко главни предмети. Към главните спадат: математика, история, география, чужди езици. За по-малко главни се считат: музикални и физически предмети, изкуство и домашно стопанство. Главните предмети се изучават в лаборатории снабдени с нужните пособия и инструментариум от учебни материали и технически устройства. Учениците биват разделени на групи и работят по конкретно здадени проекти, като учителя само и единствено предоставя насоки на учениците. В този процес, учениците сами трябва да достигнат до знанията и да ги синтезират. Примерна форма за синтезиране на знания е писането на доклад или реферат.

През 1901 г., в Германия се откриват първите класове за развитие. По-късно през 1908 г., Франция въвежда класове за изоставащу ученици, а през 60-те години на XX век започва времето на реформаторската педагогика. В Англия изпробват няколко метода на обучение.

1. Тематичен структурен метод – голяма тематична цялост от учебното съдържание се разделя на подтеми. Във всяка от тях се определят уроци, така че да има междупредметни връзки, проект по който учениците да учат цяла година. Учебната програма се изготвя от всички учители.
2. Конкуриращ модел – предвижда се тема, която да се консултира и изучава с двама или повече учители. Теми като „Ренесанс” в музиката, изобразителното изкуство, литература.
3. Концентричен метод – съдържа общи елементи на база на интерсите на учениците. Учебната програма се изготвя от няколко учителя.

През 60-те години на миналия век в Германия се появява идеята за подвижно обучение. То представлява, подвижни групи ученици, които работят с групи учители, а учебните знятия са динамично структурирани. Обединеното училище се използва в горна учебна възраст, като броя на учениците е 750. Те са разделени в 21 големи възрастови групи с различни интереси и възраст. Групите са динамични и могат да се променят. Учителите са разделени в три групи, в първата преподават немски и английски език, във втората преподават природни науки и в третата група, учителите преподават хуманитарни и социални науки.

При метода на обучение в условия на интерактивност в груповата (екипна) форма се работи по групи чрез единна, диференцирана или групова работа с вътрешно диференциране, като възмоните методи са: беседа, упражнение, работа с ученика и книгата, самостоятелна работа, диспут, дискусия, интерактивни методи на обучение и др.

Класно-урочната система на Коменски продължава и до днес, да е основната форма за образоване, подобрена и с изчистени параметри. Характеризира се с разделянето на паралелките, определен брой на учениците в клас, уроците са макро структурирани, уповестяват се началото и краят на урока, предварително уточнени са междучасията и ваканциите.

У нас груповата форма на обучение се появява през XVII век, благодарение на д-р Петър Берон. Познавайки класно-урочната система на Коменски, д-р Петър Берон създава „взаимоучителната метода”, с която поставя началото на прилагането на групова форма на обучение в България. Той създава „Рибния Буквар”, като научен труда в защита на методата. Д-р. Петър Берон извършва новаторски за епохата промени в методиката на обучение и възпитание, както и в отношението към ученика. Той премахва физическите наказания, като най-голямо наказание се въвежда отстраняването на ученика от занимания за даден период и невъзможносттаму да участва в дискусии, премахва сигнализирането при писане, поущрява учениците да се развиват, като най-усърдните ученици постигнали завидни резултати стават помощници на учителя (мониторна система).

Мониторната система се изгражда от един учител в едно помещение с триста ученици на различна възраст. Учителят работи с най-будните, като всеки от тях си взима една група ученици с които работи. Мониторинговата система, наричана още Бел-Ланкастърска система се създава в Англия.

В 21-ви век, векът на технологичната революция, нуждата от масово образование нараства с изключителна скорост. Внасянето на интерактивни и технологични средства в педагогическите методи, дава възможност за по-добри качествено и количествено постигнати резултати. У нас нивото на технологичните методи е в процес на развитие и масово разпространение. Процесът е обвързан с икономически условия, а това може да забави интегрирането на технологичните-педагогически методи в българската образователна система.