Сектата на неонацистите в Украйна вече води своя собствена война
Не сме виждали такава вълна за набиране на наемници от времето на ИДИЛ, казва за Вашингтон Пост американката Рита Кац, изпълнителен директор на SITE Intelligence Group и анализатор на тероризма
„Здравейте, можете ли да препратите това съобщение, тъй като двама от нас се опитват с кола под наем да се придвижат от Германия в Украйна“, гласи съобщение от 26 февруари, препратено до популярен неонацистки уеб канал.
„Ние сме трима французи, тръгваме от Страсбург утре сутринта с нашата кола“, информира друго съобщение. „Има място за 2-ма германски бойци.”
Това е типът разговори, които наводняват западните неонацистки и бели националистически сборища онлайн всеки ден, откакто Владимир Путин разпореди специалната операция в Украйна – потребители си организират споделено пътуване, кроят как да преминат границата между Полша и Украйна, за да се присъединят към борбата срещу Русия. Тяхната цел не е да защитават Украйна, каквато я познаваме – мултиетническо, демократично настроено общество, водено от еврейски президент. Някои неонацисти просто виждат тази нова война като място за разиграване на своите насилствени фантазии. За други обаче силата, която ги дърпа към конфликта, е споделена визия за ултранационалистическа етнодържава. Те виждат Украйна като златна възможност да преследват тази цел и да я превърнат в модел за износ в целия свят.
Бъдещите бойци са вербувани от групи като батальон „Азов“, крайно дясно националистическо украинско паравоенно и политическо движение. „Азов“ беше погълнат от украинската национална гвардия през 2014 г. и беше основа за точното твърдение на Путин, че правителството на Украйна се управлява от неонацисти. Въпреки че „Азов“ остава периферно движение в Украйна, то е по-голямата марка сред много екстремисти. То открито приветства западняците в своите редици чрез сайтове за върховенство на бялата раса. Стикери и лепенки на „Азов“ се виждат по целия свят, от чанта с книги на неонацистки контрапротест през юли 2020 г. в Тенеси до мотоциклет от опит за атентатор на джамия в Италия.
За да бъде ясно, не всички в крайната десница обожават „Азов“, който според някои има връзки с Израел или еврейски спонсори. Но откакто „Азов“ покани публично чуждестранни бойци в редиците си на 25 февруари, официалната чат група на организацията в Telegram е пълна със съобщения на хора от Съединените щати, Великобритания, Германия, Франция, Испания, Холандия, Швеция, Полша и други западни страни, които изразяват интерес да се присъединят. В неонацистки чат групи и канали на различни езици отекват призивите на „Азов“. Не се е виждало такова ниво на активност за набиране на хора в това „движение“, откакто Ислямска държава обяви своя т. нар. халифат през 2014 г. и потърси симпатизанти в световен мащаб, за да се присъединят към него.
Експертите от SITE, разузнавателна група, проследяваща глобални екстремистки секти, забелязаха скока в онлайн активността на бели националисти и неонацисти във връзка с конфликта в Украйна. Сред стотиците лица, които обявиха намерението си да се присъединят към „Азов“ през последните седмици, има няколко известни неонацисти. Например, „MD“, американски член на чат групата за набиране на „Азов“, многократно се е опитвал да накара свои сънародници да се присъединят към батальона в Украйна. „Има ли американци, които искат да отидат? Бихме могли да отидем там с група“, казва той. Открихме, че MD също така е член на някои от най-садистичните крайнодесни екстремистки чатове в Telegram, където той е предложил да се създаде неонацистка милиция в Съединените щати.
„D“, друг член на чата, е самоописан военен ветеран във Великобритания, който е активен в десетки неонацистки канала в Telegram. Подобно на MD, той се стреми да формира своя собствена група от сънародници. „Към всяко британско момче, аз съм във Великобритания и се надявам да замина след 1-2 седмици“, написа D на 27 февруари.
Мотивациите на D изглеждаха още по-обезпокоителни от тези на MD. Той написа: „Все пак, когато отида в Украйна, ще убивам евреи, когато ги видя“. Друга публикация отчасти гласи: „Събирам екипировката си, да живее Хитлер, слава на Украйна и нека всички да убием някои евреи за Вотан!“ (Вотан е бог от скандинавската митология, към който много крайнодесни екстремисти апелират в своята реторика и естетика.) По-късно Д посочва, че е сформирал „група от Обединеното кралство“, за да се отправи към Украйна.
„Поляк съм, живеещ тук в Америка, искам да помогне с каквото мога“, публикува член на чата „Z“ на 25 февруари, добавяйки по-късно: „Имам много оборудване, което мога да нося, от каски до жилетки от всякакъв вид.” Z също е активен член на много неонацистки чат групи, които открихме. Същият Z написа в друга чат група: „Мразя Украйна“?!
Това е така, защото западните върховници на бялата раса и неонацистите в по-голямата си част не подкрепят сегашната украинско правителство, и то не просто заради забрана на антисемитизма, „еврейския“ произход на президента Владимир Зеленски или други подобни въпроси. Украйна трябваше да е развиваща се демокрация, на която крайнодесните екстремисти се противопоставят като противоречаща на фашистките правителства, които искат да видят. Както написа администраторът на популярна немска и английска неонацистка чат група, докато призова членовете да се присъединят към „Азов“, „Аз не защитавам Украйна, аз защитавам националсоциализма“.
Освен това, докато някои бели националисти изразиха възхищение от Путин, много западни крайнодесни екстремисти се противопоставят на Русия, която те свързват с бившия Съветски съюз и следователно смятат за комунистическа. И все пак тази мобилизация от името на Украйна се ръководи от нещо повече от взаимен враг, мобилизаторите виждат войната Русия-Украйна като голяма възможност за напредък на белия национализъм чрез войнственост. За тях Украйна е пясъчник за игрите на фашисткото държавно изграждане, узряла за вида въоръжен крайнодесен грабител на властта, който копнеят да видят в собствените си страни.
За най-крайните сред тези неонацисти планът е още по-зловещ. Те виждат Украйна като шанс за по-нататъшни „акселерационни“ програми, които се стремят да ускорят разпадането на цялата цивилизация и след това да изградят фашистки етно-държави от пепелта. Тази школа на мисълта е демонстрирана ярко от „словака“, когото SITE счита за един от най-влиятелните акселерционистки неонацистки гласове в крайната десница. На 25 февруари този „Словак“ обяви, че напуска неизвестна страна, за да се бие в Украйна. „Тази война ще изгори физическата и моралната слабост на нашия народ, за да възкръсне силна нация от пепелта“, пише той. „Нашата работа е да гарантираме, че условията остават достатъчно ужасни достатъчно дълго, за да се случи тази трансформация и тя трябва да се случи. Бъдещето ни е заложено на карта и може да нямаме друг шанс, със сигурност не толкова добър като този.“
Вдъхновен, „Словак“ написа, че Украйна може да види своя собствена битка, продължила десетилетия, оприличавайки я на съпротивата, организирана в Афганистан срещу НАТО или руснаците. „Афганистанците го правеха повече от 40 години срещу двете сили и сега те контролират съдбата си“, пише той. „Украйна ще трябва да заеме страница от тяхната книга.“
Колкото и нишова да изглежда тази акселерционистка философия, тя трябва да се приема сериозно. Подражателни атаки бяха планирани в Калифорния и другаде, след като терорист, поддържащ философията на акселерационизма, уби 51 души в Крайстчърч, Нова Зеландия, през 2019 г.
Въпросът обаче не е въпрос на валидиране или обезсилване на разказите. Въпросът е сигурността, за Украйна и за страните, от които идват тези екстремисти.
В много отношения ситуацията в Украйна напомня за Сирия през първите и средните години на последното десетилетие. Точно, както сирийският конфликт послужи като идеална среда за размножаване на групи като Ал Кайда и Ислямска държава, подобни условия може да назреят в Украйна за крайната десница. Сирия се превърна в заговор и тренировъчна площадка за терористи за извършване на атаки на Запад, като атаките в Париж през 2015 г. и в Брюксел през 2016 г.
Екстремистите, които успяват да стигнат до Украйна, могат да се върнат у дома с нови оръжия и боен опит или да останат в Украйна, където могат допълнително да влияят на своите сънародници онлайн. Това, че екстремистите са „някъде другаде“, не ги прави по-малко опасни за страните, от които идват, както научихме твърде добре. Независимо къде се провежда войната, тя винаги представлява възможност за екстремисти.
Източник: WashingtonPost
